Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков представи приоритетите на регионалното министерство в бюджета за 2027 г. На пресконференция той посочи, че това, което се предвижда за 2027 година, са два основни приоритета в регионалното развитие на България.

Той постави сериозен акцент върху проектите за магистрали, които по думите му липсват. Министърът обяви, че в рамките на тази година трябва да започне проектирането на около 1300 километра магистрали и скоростни трасета, за да се постигне нормална свързаност.

Другият основен фокус на министерството ще бъде проектирането и строителството на 40 обекта във ВиК сектора. Ресорното министерство е поставило фокус и върху обекти, които са изоставени във времето. Иван Шишков обяви, че това са столичният околовръстен път и пловдивският околовръстен път. По думите му тези околовръстни пътища са в относително начален етап на проектиране, предава Nova.

Шишков показа карта с трасета на магистралите, които не са проектирани и ще бъдат основен фокус на МРРБ.

АМ „Русе – Маказа“

„Първата магистрала е Русе – Маказа, 152 километра. В момента, че единственото, което се случва, е да се строи трасето от Русе до Бяла. Първият лот даже започна строителството в рамките на нашия кабинет“, посочи регионалният министър.

„Оттук нататък участъците в червено не са проектирани изобщо. Имаме 58 километра, които са в малко по-начален стадий и за тях ще одобрим подробен устройствен план. За останалите 94 километра тепърва ще бъде възложен проект за подробен устройствен план и ОВОС. Нашата амбиция е в рамките на тази година да завършим тази процедура, за да можем да търсим концесионер за тази магистрала“, обясни той, подчертавайки, че това е изключително важно направление.

Скоростният път Монтана – София с тунела под Петрохан

Шишков посочи, че в момента скоростният път Монтана – София с тунела под Петрохан се намира на етап процедура за ОВОС и избор на трасе. „Трасето най-вероятно ще бъде около 100 километра. Изключително важен скоростен път, защото той ще свърже Видин със София и Кулата и това е най-пряката връзка. Заложена е 2027 година, нашата амбиция е да го завършим също до отчуждаване и подробен устройствен план, така че да търсим концесионер и там“, каза регионалният министър.

АМ „Черно море“

„Участъкът от Бургас до Варна, 116 километра, сте го забелязали в бюджета за 2026 г. Но в момента единственото, което се прави, е процедурата за ОВОС и избор на трасе. Този участък, както и другите участъци, които са от Варна към Дуранкулак и от Бургас към Малко Търново – съответно 90 и 69 километра, трябва да бъдат обединени и да се постигне един общ проект и също да бъде търсено публично-частно партньорство. Тази магистрала трябва да бъде около 275 км. За съжаление, в двата участъка, които споменах, няма процедура за ОВОС и тепърва тя ще започне“, отбеляза министърът.

АМ „Рила“

Шишков каза, че започва проектирането и на автомагистрала „Рила“, която е около 107 километра. „Нашата амбиция е в рамките на тази година, може да мине и в рамките на 2028 г., да направим така, че да завършим тези 107 километра. Другата част от Дупница се проектира“, посочи той. В рамките на тази година МРРБ ще поиска одобрен подробен устройствен план за 67-километровия участък от магистралата между Дупница и Гюешево.

АМ „Струма“

„Връщаме се на АМ „Струма“, защото я строим повече от 10 години. Тя е малко по-напреднала от „Хемус“, но повече от десет години градим тази магистрала, която се превръща всяко лято в кошмар за българските граждани“, каза Шишков и добави, че все още няма проекти за АМ „Струма“.

„Ще довършим проектирането на АМ „Струма“ през частта, която е извън Кресненското дефиле, между Симитли и Кресна, заедно с пътния възел, който е за Банско. Това са около 28 км“, посочи министърът.

Той обърна внимание на участък до КПП „Кулата“, който е 2 км. „Всички виждаме, когато пътуваме за Гърция, че някак магистралата свършва странно в нищото. Така я бяха планирали, така я построиха в този участък. Преди влизане или излизане от КПП-то там има едни обекти, които са незаконно строителство“, отбеляза регионалният министър.

Той постави въпроса кое е по-важно – четири незаконни павилиона или магистрала през КПП „Кулата“. „Това показва отношението на България и на управляващите досега към целия този процес“, каза Шишков. По думите му няма проекти, защото се пазят частни интереси. Шишков отбеляза, че за това трасе ще се търси и европейско финансиране, тъй като въпросният участък е част от АМ „Струма“.

Скоростният път Враца – Монтана

Регионалният министър заяви, че скоростният път Враца – Монтана ще трябва да бъде проектиран и завършен още в рамките на тази година. Общата дължина от Монтана към Враца е 44 км. Ще се търси възможност участъкът да бъде включен за европейско финансиране през следващия програмен период.

„Това са проектите за основните магистрали и трасета, които трябва да направим. Успоредно с това трябва да изградим четирилентов скоростен път от АМ „Тракия“ до Лесово, да направим връзка от АМ „Марица“ към Лесово и да разширим КПП-тата“, уточни Шишков.

Той заяви, че има и други важни задачи както за Северна, така и за Южна България. По думите му става въпрос за скоростни трасета, включително пътя от Русе към Шумен, който е изключително важен. Ще се търси възможност да започне проектирането на пътя от Пловдив към Смолян, включително и на връзката с КПП-то. „За тези трасета най-вероятно проектирането ще бъде не само в рамките на 2027 г., но те също стават част от нашите приоритети“, посочи Шишков.

От МРРБ обясниха и как продължават ремонтите на околовръстните пътища на София и Пловдив. По отношение на Софийския околовръстен път регионалният министър посочи, че оставащият участък е най-тежкият за изпълнение. „Ние сме изключително амбицирани тази година да завършим процедурата“, заяви той. Шишков уточни, че вече има подробен устройствен план за цялото трасе, но изрази притеснения от възможна кампания по обжалване.

За околовръстния път на Пловдив той посочи, че има малки километри, за които в момента има възможност да бъдат завършени процедурите и да започне строителството. Той уточни, че това са първите километри, които са близо до автомагистрала „Тракия“ откъм западната страна. „Другият участък от околовръстния път на Пловдив, който представлява южната дъга, няма нито процедура за ОВОС, нито нищо. Тази година това трябва да го преодолеем“, каза Шишков.