На последните четири президентски вота избирателната активност на втория тур е по-ниска от тази на първия. Това показва информация за активността на гласоподавателите, публикувана в сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК). На изборите в неделя – 25 октомври, ЦИК отчете най-ниската избирателна активност в историята на президентските избори в България – 22,98%. Тази неделя – 1 ноември, предстои втори тур за изборите на президент и вицепрезидент.

Тенденцията през последните години е, че на втори тур отиват по-малко избиратели, отколкото на първи. Това важи за последните четири избори – 2006 г., 2011 г., 2016 г. и 2021 г. Най-голямото изключение е през 2001 г., когато на първия тур до урните отиват под 42% от гласоподавателите, а на втория – близо 55%.

На президентските избори през 2021 г. избирателната активност е 40,5% на първия тур и 34,8% на втория. Разликата между двата тура е 5,7 процентни пункта.

Пет години по-рано, през 2016 г., до урните на първия тур отиват 57,5% от избирателите, а на втория тур активността е 51,6%. Разликата е 5,9 процентни пункта.

На президентските избори през 2011 г. избирателната активност е 51,8% на първия тур и 48% на втория, или с 3,8 процентни пункта по-ниска на балотажа.

При по-ранните президентски избори тенденцията е различна. През 2006 г. активността е 42,5% на първия тур и 41,2% на втория.

На изборите през 2001 г. избирателната активност се повишава от 41,6% на първия тур до 54,9% на втория.

През 1996 г. до урните отиват 61,1% от избирателите на първия тур и 61,5% на втория. На президентските избори през 1992 г. активността е 75,4% на първия тур и 75,9% на втория.