Словенските власти разкриха една от най-големите нелегални фабрики за цигари в Европа, в която 33 граждани на Парагвай и един българин са били принуждавани да работят при нечовешки условия, без заплащане и без право да напускат помещенията.

Фабриката се намирала в бивша рафинерия край град Лендава, в североизточната част на Словения. Разследването установява и българска следа – собственикът на сградите твърди, че ги е отдал под наем на българска компания, пише „Куриер де Балкан“, цитиран от БГНЕС.

Според словенската полиция нелегалното производство е било организирано в промишлено хале с площ около 2500 квадратни метра, без прозорци и вентилация. От началото на септември там са живеели и работели 34 души – мъже и жени, чиито паспорти и мобилни телефони били отнети.

Работниците нямали право да излизат навън, полагали труд до 12 часа дневно без прекъсване и били принудени да споделят леглата си по двама. Мнозина дори не знаели дали навън е ден, или нощ.

Те често гладували и страдали от замайване заради силната миризма на тютюн. Въпреки обещаните възнаграждения никой от тях не получил заплата.

Парагвайските граждани били вербувани в родината си с обещания за работа в европейска фабрика срещу месечни възнаграждения от няколко хиляди до 10 000 евро.

В началото на септември пристигнали със самолет в Загреб, откъдето били транспортирани с автомобили до Словения. По време на пътуването били принудени да лежат върху седалките и да пазят мълчание.

Двама словенски граждани от района на Марибор са заподозрени в трафик на хора и данъчни измами.

Разследването разкрива и връзка с България
Собственикът на помещенията, предприемачът Бенямин Кропец, заявил пред словенски медии, че през януари е отдал сградите под наем на българската компания Spid Spet и не е знаел какво се случва вътре.

Компанията на Кропец – Odpad Bistrica, вече е била обект на съдебно преследване за незаконно съхранение на отпадъци.

Разследващите обаче установили, че нелегалната фабрика е разполагала с изключително модерно производствено оборудване. Това поражда въпроси как големите машини са били доставени и монтирани незабелязано.

Иззети са 28 милиона цигари и над 44 тона тютюн
При операцията словенските власти са конфискували около 14 милиона цигари и повече от 44 тона тютюн от производствените помещения. Отделно е бил задържан камион, превозващ още 14 милиона цигари.

Надписите на английски език върху опаковките предполагат, че продукцията е била предназначена за пазарите във Великобритания, Ирландия или отвъдморски територии.

Според оценките на финансовите власти укритите акцизни задължения надхвърлят 10 милиона евро.

До момента са извършени около десет обиска и са разпитани повече от 50 души. Разследването продължава в сътрудничество с Европол и компетентните служби на Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Северна Македония, Черна гора, Австрия, Унгария и Италия.

Според словенското законодателство трафикът на хора се наказва с до 15 години лишаване от свобода, а данъчните измами – с до 12 години затвор.

Случаят повдига въпроси за контрола върху чуждестранните работници
Разкритията отново насочват вниманието към проблема с принудителния труд в Словения. През миналата година страната беше разтърсена от други подобни случаи, включително във фермата „Бобнар“, където индийски и непалски работници са били подлагани на насилие и изключително тежки трудови условия.

Сигнали за злоупотреби с индийски работници бяха отправени и срещу компанията Marinblu.

Новият случай поставя под съмнение ефективността на трудовите инспекции и контролните механизми в страната.

Междувременно словенското правителство подготвя по-строги законови разпоредби за наемането на чуждестранни работници. Сред обсъжданите мерки е изискването чужденците, наети чрез посреднически агенции, да останат най-малко шест месеца при първия си работодател.

Предвижда се също срокът за събиране на семействата да бъде удължен до три години, като бъдат въведени и по-високи изисквания за доходите.

Опозицията и редица хуманитарни организации вече критикуват предложенията като ксенофобски. Според тях новите ограничения могат да увеличат зависимостта на чуждестранните работници от работодателите им и да ги направят още по-уязвими към експлоатация и съвременни форми на робство.