Около 120 хиляди привърженици на ГЕРБ са гласували в неделя на президентските избори, съобщиха от социологическа агенция „Мяра“. Близо половината от тях са подкрепили Андрей Гюров, а една пета – за Илияна Йотова.

Може би 50 хил. привърженици на ДПС са излезли да гласуват, като близо половината от тях са гласували за Йотова, а останалите са разпределени между различни други кандидати, сред които, се отличава Гюров.

На изборите преди месеци електоратът на ГЕРБ беше достигнал чувствително над 400 хиляди, а този на ДПС – над 200 хиляди. Ясно проличава демобилизацията на двата електорални корпуса, допълниха от „Мяра“.

Идентифициращите се като гласували за „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) през април в този вот са над една пета – над 300 хиляди души, което е чувствително по-висок дял мобилизирани, в сравнение с мобилизираните при ГЕРБ и ДПС. А, доколкото в изборите през пролетта резултатът на ПП-ДБ беше над 400 хиляди, показва, че и при Гюров има допълнително поле за маневриране за балотажа. Последното се доказва и от факта, че сега за Гюров са гласували близо половин милион души, което означава, че вече е показал потенциал да надмогне партийните граници на ПП и ДБ.

ПБ разполага с най-големия резерв за балотажа
По-сериозният резерв обаче е при „Прогресивна България“ (ПБ). По-малко от една трета (около 500 хиляди души), са онези, които са излезли сега и твърдят, че са гласували на 19 април за ПБ. Електоралните данни на „Мяра“ показват, че партията разполага с твърда подкрепа на база потенциално гласуващи от близо 40%, което означава, че ПБ разполага с няколко пункта за потенциален ръст за балотаж.

„Възраждане“ връща част от изгубения си вот
Мобилизацията е сериозна и при „Възраждане“. Според „Мяра“ една десета от вота вчера е дошъл от хора, които твърдят, че са гласували през април за „Възраждане“, което е приблизително колкото те получиха през април. Самият Костадин Костадинов обаче взема сега 190 хиляди гласа, което означава, че е „върнал“ към гравитацията на „Възраждане“ близо 50 хиляди души – явно най-вече гласували през април за ПБ. Експерименталните данни за балотаж показват, че половината от сега гласувалите за Костадинов не изглеждат склонни да гласуват в балотаж Гюров-Йотова, но онези, които го направят, биха гласували две към едно за Йотова. Сходно, макар и не в такива пропорции, е положението с електоралния масив на Ивелин Михайлов, както и в по-голямата част от електоратите в по-малките величини. Реципрочно е положението при електоратите на Радостин Василев и Иван Христанов, и при ГЕРБ. Във всички тези случаи твърде често се споменава и квадратчето „Не подкрепям никого“, допълниха от „Мяра“.

„Не подкрепям никого“ привлича млади и демобилизирани партийни избиратели
При гласували с „Не подкрепям никого“ личат или млади хора, или електорат на ГЕРБ и ДПС, които нямаха кандидат на тези избори.
Гюров е по-силен сред младите и в София

Гюров има видимо по-сериозен дял при млади хора във вота си – над 20%, докато при Йотова този дял е под една десета, респективно вотът за Йотова, но и отчасти за Костадинов, е повече изнесен към средни и високи възрасти, като близо една трета от вота за Йотова идва и от пенсионните възрасти. Всичко това кореспондира и с местоживеенето. В София Гюров води в съотношение две към едно, но ситуацията в по-малките населени места е реципрочна. Видимо започва да се разпознава обичайното противопоставяне на онова, което у нас традиционно, и често неправилно, се обозначава като ляво и дясно. Във връзка с това, по традиция делът на висшистите е по-тежък във вота на кандидати като Гюров, а на среднистите – на кандидати като Йотова, допълниха от „Мяра“.

На фона на средния вот, вотът за Гюров е в малко по-висока степен изнесен към жени – не е ясно дали е сработила женска идентификация по отношение на жена кандидат. Етнически, вотовете не показват изненади, като очаквано, малко повече турци са гласували за Йотова, посочиха още от агенция