13

България трябва да отстоява дипломатическо решение на войната в Украйна, като паралелно с това защитава сигурността на гражданите си и националните интереси. Това заяви пред NOVA NEWS кандидатът за вицепрезидент на Илияна Йотова Кирил Вълчев.

Според него българските институции трябва да демонстрират единна позиция по въпросите, свързани с националната сигурност. Вълчев определи свикването на Консултативния съвет за национална сигурност по време на предизборната кампания като риск, но и като възможност за постигане на политическо съгласие.

„Опитвам се да видя в днешния съвет една възможност за постигане на съгласие – българските политици, българските институции да покажат, че могат да бъдат обединени, когато има опасности пред България“, заяви Вълчев.

Сигурността в Черно море

По повод атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море Вълчев заяви, че нападенията срещу цивилни плавателни съдове са недопустими, независимо от произхода на използваните дронове.

Той смята, че България трябва да координира действията си с останалите държави от региона и да постави въпроса за сигурността в Черно море както пред НАТО, така и пред Европейския съюз.

„Ние сме много по-силни, когато сме заедно, и това ни дава голяма защита“, заяви той.

Като допълнителна мярка Вълчев посочи необходимостта от координация с Румъния и Турция, които също са изправени пред инциденти с дронове.

Българите в Украйна и бъдещото възстановяване

Сред приоритетите на страната ни при евентуално бъдещо европейско предложение за мир Вълчев постави защитата на правата на българската общност в Украйна. По думите му етническите българи трябва да разполагат с равни права и възможност да съхраняват езика и идентичността си.

Той посочи и възстановяването на Украйна като сфера, в която България би могла да участва при постигане на мирно споразумение.

„Трябва да изпратим български строители да възстановяват Украйна, а не български войници“, категоричен е Вълчев.

По отношение на евентуални мирни преговори той заяви, че Европа трябва да формулира собствено конкретно предложение, което да послужи като основа за разговори.

„Разговорът трябва да започне от някъде. Трябва и Европа да седи на масата“, каза кандидатът за вицепрезидент.

Вълчев обясни и защо не използва определението „агресор“ за руския президент Владимир Путин. По думите му той предпочита да описва конкретните действия, вместо да поставя определения на личности.

„Да кажеш, че Русия започна войната в Украйна, е по-силно, отколкото да слагаш етикети“, заяви той.

В същото време Вълчев подчерта, че войната не бива да приключва с капитулация на едната страна и предупреди за рисковете от допълнителна ескалация между ядрени сили.

Помилванията и ролята на вицепрезидента

Кандидатът за вицепрезидент коментира и въпроса за помилването на осъден престъпник от Илияна Йотова по време на мандата ѝ като вицепрезидент.

Вълчев заяви, че ако бъде избран и получи ресора за помилванията, няма да може да се откаже от задължението, тъй като то е част от функциите на вицепрезидента, определени в Конституцията.

„Нямам право да се откажа. Това означава да наруша Конституцията. Защото съм длъжен да разглеждам всеки  подобен случай“, обясни той.

Според него процедурите за помилване могат да бъдат усъвършенствани, включително чрез законова регламентация на част от тях. Той постави акцент и върху необходимостта от по-добра система за експертизи, включително медицинските.

„За мен трябва да помислим дали уредбата, която предишният вицепрезидент Маргарита Попова за първи път урежда процедурите как да става работата, да не бъде в закон. Задавам си го като въпрос, защото това ще повиши доверието“, каза той.

Сред темите, които според Вълчев също изискват внимание, са условията в местата за лишаване от свобода и възможностите за лечение на тежко болни затворници.

Демографията като приоритет

Демографската политика беше посочена от Вълчев като един от основните приоритети, върху които трябва да се съсредоточи бъдещата президентска институция.

„Как си представям успеха на България след пет години? За първи път от 1990-а насам населението на страната ни да се е увеличило“, заяви Вълчев.

Той предложи и мерки за привличане обратно на българи от общностите в чужбина. Според него трябва да се улесни придобиването на българско гражданство, като едновременно с това се насърчава изучаването на български език, история и география.

„А хората от българските общности по света да започнат да виждат смисъл да се връщат в България“, каза той.

Вълчев коментира и изборния процес, като изрази подкрепа за идеята в бъдеще избирателите да могат да гласуват с имената на кандидатите, а не с номера.

Като друга възможност за постигане на политическо съгласие той посочи приемането на закон за българския език.

„Ето въпрос, по който не виждам защо да се скараме. Нека напишем закон, който да регламентира минималните места, на които трябва да се използва български език“, каза Вълчев.

По думите му президентската институция трябва да се фокусира върху търсенето на съгласие по стратегическите въпроси, вместо да дава обещания, които не могат да бъдат изпълнени.

„Най-големият въпрос пред президентската институция е наистина да постигне съгласие с цел да постигнем голямата цел пред България“, обобщи той.