42

През последните две години България значително ограничи възможностите за реклама на хазарт в публичното пространство. Рекламните клипове почти изчезнаха от традиционния радио и телевизионен ефир, а законът въведе и сериозни ограничения за онлайн и външната реклама. От 1 август 2026 г. под отделен лицензионен режим попаднаха и афилиейт операторите.

Въпреки това въпросът дали рекламните послания за хазарт продължават да достигат до деца остава актуален. Само по време на Световното първенство по футбол през 2026 г. Съветът за електронни медии обяви, че е получил сигнали за разпространение на търговски съобщения, свързани с хазартни оператори, по време на прякото предаване на срещите от календара на турнира. След проверка на НАП се установи, че БНТ не е в нарушение на правилата, но това продължава да бъде чувствителна тема за родните зрители.

По този въпрос коментира Трифон Трифонов – автор и редактор със 7 години опит в популяризирането и анализа на регулирания онлайн хазарт. Голяма част от професионалния му път е свързан именно със специализирани афилиейт сайтове, чрез които потребителите получават информация и сравнения за лицензираните оператори на българския пазар. Именно близостта му до сектора е причината да смята, че разговорите на подобни теми трябва да бъдат напълно открити и прозрачни.

Забраната на рекламата не означава, че марката е невидима

Преди всичко е важно да уточним какво точно разбираме под “агресивен маркетинг”.

Това не е юридическо понятие и конкретно обяснение за него няма. Все пак, за мен агресивният маркетинг може да бъде наречен такъв, когато една марка или рекламно послание започне да присъства с такава честота в ежедневието ни, че не може да бъде избегнато, независимо дали човек се интересува или не от предлагания продукт или услуга.

При децата този въпрос е дори по-чувствителен.

Рекламата на хазарт, насочена към малолетни и непълнолетни, е изрично забранена. НАП препоръчва да не се използват образи или символи, привлекателни за млади хора, и непълнолетни да не вземат участие в медийни и рекламни материали. Приходната агенция съветва и обозначението 18+ да е видимо на всички промоционални материали.

Това обаче решава част от проблема.

Има огромна разлика между реклама, която е насочена към деца, и такава, която достига до деца.

Едно 14-годишно дете може никога да не получи реклама с директен призив. Но същото дете може всяка седмица да вижда една и съща хазартна марка около любимия си футболен отбор – на стадиона, върху спортно съоръжение или на билборд по пътя за дома.

В град като Пловдив въпросът дали хазартните марки изобщо достигат до младото поколение изобщо не е абстрактен. В града се намират два от най-разпознаваемите футболни клубове в страната, които пълнят стадиони всяка седмица, имат детски школи и цели поколения фенове, възпитани и израснали с идеята и цветовете на Ботев и Локомотив.

И тук идва и един парадокс – и двата клуба посочват като основни спонсори водещи лицензирани хазартни брандове.

Да, никой не казва на децата “Заложи”. Но конкретни марки стават естествена част от заобикалящата ги среда.

Спортът е най-сложната граница
Именно спортът показва колко е трудно да разделим аудиториите. Действащото законодателство позволява определени форми на присъствие върху спортни съоръжения и екипировка, като същевременно налага ограничения върху екипировката, предназначена за малолетни и непълнолетни.

На пръв поглед границите са ясни.

Детският футбол не трябва да се превръща в ходеща реклама на букмейкъри. Но и тук има пробойна.

Дори и децата гледат мъжки футбол. Следят любими спортисти. Виждат стадионите, спортните студиа и дори съдържанието на клубовете в социалните мрежи.

Само по себе си това не означава, че клубовете нарушават правилата по някакъв начин. Всъщност, партньорствата с хазартните компании са основен източник на финансиране за десетки малки и големи спортни клубове в страната. И този тип спонсорство не бива да бъде заклеймявано.

Тук има и една много важна особеност. Достъпът на деца до спортни мероприятия не е напълно свободен. Малолетните лица не се допускат без родител, настойник или друг придружител. При мероприятия, приключващи след 22:00 часа, законът предвижда придружаване и за непълнолетните.

Това не отменя експозицията към рекламни брандове, но все пак посещението на спортно събитие се случва в среда с правила и родителски контрол, поне в известен смисъл.

300 метра отстояние решават ли проблемите
Един доста по-чувствителен казус е този с външната реклама. Законът поставя конкретни ограничения за позициониране на външна реклама – нужно е тя да бъде на не по-малко от 300 метра от училища, детски площадки и други такива обекти. И това звучи логично.

Но докато спортните съоръжения се посещават целенасочено от деца и възрастни и до някаква степен има контрол от настойници и родители, то на улицата нещата стоят по различен начин.

300-метровият радиус не е единственото място, където едно дете прекарва ежедневието си. То пътува през града, ходи на тренировки, посещава търговски обекти. В град като Пловдив експозицията далеч не приключва с това около училищата да няма билборди. Защото в определени точки на града, броят на подобен тип реклами смело мога да твърдя, че компенсира тяхната липса в забранените зони.

Трудна ли е дигиталната среда за контрол
Още по-сложна става картината в интернет. Социалните мрежи, видео платформите, инфлуенсърското съдържание и чуждестранните сайтове могат да достигнат до български потребител, независимо откъде реално идва рекламното послание.

Тук обаче има и една съществена разлика спрямо външната реклама. Докато билбордът на пловдивски булевард достига до всеки, който премине покрай него, дигиталната реклама поне позволява кампаниите да бъдат насочвани към определени аудитории според възраст, интереси, местоположение и други характеристики.

Това, разбира се, не прави онлайн средата автоматично безопасна за деца. Но показва защо различните форми на реклама не трябва да бъдат поставяни под един знаменател.

Едно е потребител да попадне на рекламен пост в социална мрежа. Съвсем друго е пълнолетен човек сам да потърси информация за лицензиран букмейкър, условия или сравнение между оператори и да стигне до специализиран афилиейт сайт.

В първия случай рекламата намира потребителя. Във втория потребителят вече търси конкретна информация.

Именно затова смятам, че регулираните афилиейт сайтове могат да бъдат един от по-прецизните начини за популяризиране на хазартни продукти. От август 2026 година те вече попадат под отделен лицензионен режим и са длъжни да работят в рамките на рекламните ограничения по Закона за хазарта.

Ако истинската цел е да ограничим ненужната експозиция на децата към хазартни послания, трябва да правим разлика не само между реклама, поставена пред всички, и информация, до която потребителят достига след собствено търсене. Трябва да отчитаме и дали съответният канал позволява да бъде ясно установено кой стои зад съдържанието и кой носи отговорност за начина, по който то се разпространява.