На 7 октомври 2026 г. от 11:00 ч. в Дом на културата „Борис Христов“ ще се състои специалното представяне на въздействащия спектакъл „Спасителят“. Специални гости на събитието ще бъдат учениците от СУ „Патриарх Евтимий“ Пловдив, като предстои то да бъде видяно и от възпитаници на редица други учебни заведения в града и региона. Участват актьорите: Ивайло Захариев, Ивана Керанова, Вера Среброва, Валентин Балабанов.

Темата за зависимостите сред подрастващите е изключително важна и актуална, а организаторите си поставят за цел да провокират широк обществен и медиен интерес, поставяйки превенцията на преден план.

Сюжетът на „Спасителят“ отвежда зрителите на един мръсен и студен таван, където коминочистачът Спас (Ивайло Захариев), търсейки падналата си четка, се натъква на дрипаво момиче. Това е Нели (Ивана Керанова) – 18-годишно момиче, зависимо от хероин, което в състояние на тежка абстиненция е готово на всичко за поредната доза. В нейната слабост Спас разпознава собственото си минало. За разлика от повечето хора, той не я изоставя, а решава да остане. Единственото спасение за Нели е да намери истинска любов – такава, която ще я накара отново да поиска да живее.

Спектакълът поставя редица дълбоки въпроси. Дали Спас ще успее да я освободи от примката на зависимостта, или надежда вече няма? Виновна ли е майката (Вера Среброва) за съдбата на дъщеря си и какви са последиците от нейната емиграция? Дали „грижите“ на дилъра Стив (Валентин Балабанов) ще дадат на Нели онова, което ѝ липсва?

Постановката е насочена към младежка аудитория (12+) и съчетава силата на театралното изкуство с пряка възпитателна цел. Спектакълът не спестява суровата истина за капана, в който падат младежите – от „невинната“ проба, през схемата на наркопласьора, до адския омагьосан кръг.

След края на всяко представление екипът провежда 30-40 минутен дискусионен форум с младите зрители, в който актьорите споделят личен опит и отговарят на въпросите на публиката.

„Спектакълът „Спасителят“ е насочен преди всичко към младежката аудитория (12+) и не е само театрален факт, а има и възпитателна цел. Чрез средствата на театралната игра показваме на зрителя нелеката история на едно момиче на 18 години, което е станало наркоманка по най-прозаичния начин – „да опитам, да не съм различна от другите“. Показваме схемата, в която е въвлечена от наркопласьора, и опитите ѝ да се измъкне от този ад.

След края инициираме диалог с публиката в рамките на 30-40 минути, за да бъдем максимално полезни на учениците, предавайки личния си опит. Вярваме, че историята ще стресне и шокира младата публика, ще ѝ покаже истинските причини за наркоманията и последиците от нея. А разговорът накрая дава силно послание за промяна и взимане на правилен избор.“— Ивайло Захариев