Близо 615 хил. тона хранителни отпадъци е генерирала България през 2022 г. – около 95 кг на човек, като над 267 хил. тона са дошли от домакинствата. Това показват последните съпоставими данни на Евростат. За целия Европейски съюз количеството достига средно 130 кг на човек през 2023 г., а Европейската комисия оценява икономическите загуби на около 132 млрд. евро годишно.

На 29 септември, когато се отбелязва Международният ден за осведоменост за загубата и разхищението на храни, данните насочват вниманието към мащаба на проблема и ролята на ежедневните навици.

През 2023 г. в ЕС са генерирани общо 58,2 млн. тона хранителни отпадъци – с 0,7% повече спрямо предходната година. Над половината от тях – 53%, идват от домакинствата, което се равнява на средно 69 кг на човек.

Производството на храни и напитки добавя още 24 кг на човек, ресторантите и хранителните услуги – 14 кг, първичното производство – 12 кг, а търговията – 10 кг.

Освен икономическите загуби хранителните отпадъци имат и значителен екологичен отпечатък. Според Европейската комисия те са свързани с приблизително 254 млн. тона CO₂ еквивалент, или около 16% от емисиите на цялата хранителна система на ЕС.

Няма достатъчно данни, за да се изчисли надеждно стойността на храната, която средно един българин изхвърля. Статистиката включва и негодни за консумация части като кости, обелки и сърцевини, затова общото количество отпадъци не бива да се приравнява с изхвърлена годна за ядене храна.

Същевременно храната заема значителен дял от семейните бюджети. През 2025 г. паричните разходи за храна и безалкохолни напитки в България са средно 1877 евро на човек, сочат данните на НСИ. Това представлява 29,1% от всички парични разходи на домакинствата.

На този фон ЕС вече има правно обвързващи цели за ограничаване на хранителните отпадъци до 2030 г. Държавите членки трябва да намалят с 30% на човек общото количество от домакинствата, ресторантите, хранителните услуги и търговията спрямо средното равнище за периода 2021–2023 г. При преработката и производството целта е намаление с 10% до края на 2030 г.