Поскъпването на храните и услугите става все по-осезаемо, а очакванията са ръстът на цените да продължи заради високите цени на горивата. През август годишната инфлация в България достига 5%, което е над средното ниво за еврозоната. Най-сериозно поскъпване е отчетено при транспорта, ресторантите и хотелите.

Темата в студиото на „Социална мрежа“ коментира Богомил Николов от „Активни потребители“. По думите му България трябва да обсъди промяна в подхода към данъка върху добавената стойност, като мерките бъдат насочени към хората с най-ниски доходи.

„Дания е една от двете страни, които са с еднакъв ДДС. Другата е България. Всички останали имат диференцирани ставки и най-често там храните са с по-нисък ДДС“, коментира Николов.

Той даде пример с Гърция, където различни стоки и услуги се облагат с различни ставки. „Ако отидете в Гърция и седнете в една таверна, ще видите, че на бележката за узото ще пише 24%, а на салатата – 13%“, каза той.

По думите му България вече е правила опит с намаляването на ДДС за хляба и ресторантьорския сектор, но ефектът не е бил достатъчно осезаем за потребителите. „Не се усети намаляването на ДДС да е довело до по-ниски цени за потребителите, а в крайна сметка именно те плащат този данък“, посочи Николов.

Той предлага да се обсъди освобождаване от ДДС за определен списък от основни храни, като мярката бъде финансирана от бюджета.

„Не може ли да променим подхода и да насочим мерките към хората, които плащат ДДС, особено към тези с най-ниски доходи? В България може да се обсъди освобождаване от ДДС за определени основни храни, като разликата бъде поета от бюджета“, заяви Николов.

Според него обаче мерките за ограничаване на цените не трябва да се превръщат в единствено решение на проблема.

„Това, което не ми харесва, е, че властта често избира едно решение и представя нещата така, сякаш то ще реши проблема веднага. Такива са инициативите като „Кошница с грижа“ и „Справедлива цена“, коментира той.

Николов предупреди и за риск от понижаване на качеството на стоките при прекомерен натиск за намаляване на цените.

„Предупредихме, че натискът за намаляване на цените може да бъде за сметка на качеството, и този риск се потвърди. Той трябва да бъде контролиран, защото в противен случай стремежът към по-ниски цени може да доведе до влошаване на качеството“, каза Богомил Николов.