Вестник „Файненшъл таймс“ съобщи тази седмица, че милиардерът Тод Боели е получил подкрепа от правителството на САЩ, както и от инвеститори от Персийския залив, свързани със семейството на Тръмп, за оферта за международните активи на „Лукойл“.

Боели е американски милиардер инвеститор, съосновател на Eldridge Industries и съсобственик на „Челси“ и „Лос Анджелис Доджърс“.

Досега се очакваше купувач да бъде Carlyle Group. През януари 2026 г. „Лукойл“ обяви необвързващо условно споразумение за продажбата на по-голямата част от портфейла си в чужбина, с изключение на активите в Казахстан, на американската инвестиционна компания. Анализатори оцениха пакета на около 22 млрд. долара. Той включва петролни и газови находища, рафинерии в България и Румъния, както и хиляди бензиностанции в Европа, Близкия изток и Северна и Южна Америка. Сделката все още трябва да получи одобрение от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) и никога не е била ексклузивна, припомня EUalive, цитиран от БГНЕС.

Подновеният опит на Боели, за който се съобщава, че включва консорциум с участието на Xtellus и базираната в ОАЕ Allied Investment Partners, идва след като по-ранно предложение за безкасов суап от същия кръг беше отхвърлено от Министерството на финансите на САЩ в края на 2025 г. Всяка сделка продължава да се нуждае както от американско регулаторно одобрение, така и от съгласието на руското правителство. Последната политическа и финансова подкрепа от държави от Персийския залив по този начин отново поставя на дневен ред надпреварата, за която мнозина смятаха, че Carlyle вече е спечелила.

Санкциите, наложени в края на 2025 г., бяха насочени към международната дейност на „Лукойл“, която отдавна е сред най-диверсифицираните портфейли на руските енергийни компании. Той включва дялове в петролни находища в страни като Ирак, Азербайджан, Египет, Нигерия, Мексико и Обединените арабски емирства, както и рафинерии и широка мрежа от бензиностанции, наброяваща над няколко хиляди обекта в Европа, Азия и Близкия изток. Тези активи осигуряват на „Лукойл“ значителна диверсификация на приходите извън Русия.

Санкциите доведоха до незабавни оперативни затруднения. Без достъп до западните финансови системи „Лукойл“ изпитваше трудности да поддържа договорите си, да осигурява финансиране и да гарантира безпроблемната логистика. В Ирак например правителството национализира основния петролен проект на компанията „Уест Курна 2“ заради проблеми, свързани със спазването на санкционните изисквания. Изправен пред кратък срок, първоначално определен за края на 2025 г., но удължен след преговори, „Лукойл“ започна активно да търси купувачи от ноември 2025 г.

Предишни опити за продажба на активите се провалиха заради американския контрол. Офертата на стойност 22 млрд. долара от швейцарския търговец на суровини Gunvor беше блокирана от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, която определи Gunvor като „марионетка на Кремъл“ заради исторически връзки със санкционирани лица, въпреки отричането от страна на компанията и дистанцирането ѝ от руските интереси. Друго предложено споразумение с участието на Xtellus Partners, която в миналото е била свързвана с руската банка ВТБ, също беше отхвърлено. Тези решения подчертаха строгия контрол върху всяка сделка със санкционирани руски компании, при която вторичните санкции могат да засегнат купувачите чрез прекратяване на достъпа им до американската финансова инфраструктура.

Сред останалите заинтересовани страни са американският енергиен гигант Chevron в партньорство с Quantum Capital Group, както и инвеститори от Обединените арабски емирства. Казахстан междувременно упражни правото си на първи купувач, за да придобие местните дялове на „Лукойл“ в големи проекти като находищата „Тенгиз“ и „Карачаганак“ и Каспийския тръбопроводен консорциум, като уведоми OFAC за намерението си да запази тези стратегически важни активи под национален контрол.