Очакват се, както обикновено, A(H1N1), който беше по-рядък миналата година, което е изключение – предишни години той доминираше. A(H3N2), който беше много, много чест миналата година, както и вируси от тип B. Това каза директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова в ефира на бТВ.

По думите ѝ и трите компонента в противогрипната ваксина са сменени. „И трите всъщност компонента в противогрипната ваксина са сменени. Тоест показали са толкова голяма промяна, че се е наложила подмяна на щамовете“, посочи тя. Към момента обаче все още няма доказан грипен вирус в циркулация. „Това не значи, че не започва бавно тази циркулация, просто не е достигнало до лекарите или до нас. Но за това пък имаме парагрипни вируси, аденовируси и причиняващите основно хрема рино- и бокавируси, основно при деца. Това е контингентът, който и очаквахме“, каза директорът на НЦЗПБ.

Според нея, когато грипният вирус се появи, той буквално измества останалите вируси. „И когато започне да намалява вече към месец март, тогава те отново излизат на преден план. Хубавото е, че са вируси, засягащи горните дихателни пътища. Така че не водят до тежки усложнения. Не са пневмонии, не са тежки бронхиолити – тях ги очакваме по-късно“, обясни проф. Христова. В същото време постепенно се увеличава броят на регистрираните случаи на остри респираторни заболявания.

„Бавно, постепенно започва да се повишава броят на регистрираните на седмица болни с остри респираторни заболявания. И това е една тенденция вече няколко седмици. Да, отново ниски са, но тенденцията е към повишаване“, каза тя. По думите ѝ данните вече показват над 700 заболели в наблюдаваните сентинелни проучвания, а заболеваемостта е малко над 20 на 10 хиляди души. „Но тя ще стигне до 150 на 10 хиляди миналата година. Така че бавно, но тенденцията е нагоре“, допълни проф. Христова.

Според проф. Ива Христова най-подходящият момент за ваксинация срещу грип е именно сега – през октомври и ноември. „Сега условието е да сме напълно здрави, когато се поставя тази ваксина“, обясни тя, но направи важно уточнение по отношение на децата.

„Децата трудно са напълно здрави и не можем да го чакаме напълно здрави. Достатъчно е да нямат остро заболяване, защото само то е противопоказание. Тази хронична хрема, която те влачат, това не е противопоказание, защото ако чакаме напълно здрави, няма да успеем да ги ваксинираме“, каза директорът на НЦЗПБ. Затова препоръката ѝ е при първа възможност децата да бъдат ваксинирани.

Тази година за първи път по националната програма са осигурени безплатни противогрипни ваксини и за деца. „Трябва да знаем, че за първа година всъщност – и то е цяло чудо, че успя да се договори – безплатни дози и за деца, защото националната програма стартира през месец май“, обясни проф. Христова. Тя посочи, че всяка година се договарят все повече противогрипни ваксини. „За тази – 560 хиляди, за предишната – 407, за по-предишната – 300 хиляди.“ По отношение на детската ваксинация проф. Христова уточни, че програмата обхваща децата до навършване на 8-годишна възраст, а също и тези до 18 години с хронични заболявания.

„По националната програма е предвидено 17% от децата. Хубавото е, че всяка година се повишава търсенето и съответно и предлагането. Финансови средства са осигурени за 135 хиляди дози. От които са договорени 97 хиляди“, каза тя. По думите ѝ има значително увеличение и при назалните ваксини. „47 хиляди от тях са назална ваксина, а миналата година бяха едва 15 хиляди. Предишната – 10 хиляди. Тоест имаме чувствително повишаване.“

Дали количествата ще бъдат достатъчни, все още не може да се каже. „Сега дали ще стигнат или не е трудно да се каже отсега, но предоставените ваксини са доста повече от предишната година. И ако отново търсенето е голямо, предполагам, че догодина още повече ще бъдат доставени“, заяви проф. Христова.

Според специалиста е важно да не се отлага ваксинацията. „Алтернативата е максимално бързо да се действа, защото в световен мащаб е проблем с противогрипните ваксини. И колкото е по-голям пазарът, толкова по-рано получава дози с приоритет“, обясни тя.

По думите ѝ при по-голямо търсене в дадена страна вносителите имат по-голяма сигурност, че ще реализират доставените количества. „И нашата страна се радва действително на добър успех за тези ваксини“, допълни проф. Христова.

По отношение на разпространението на морбили в България проф. Христова съобщи, че случаите вече са около 600. „Много бавно тлее всъщност остатъчно тази епидемия. С около 10 случая на седмица.“ Според нея страната върви към затихване на епидемията, но процесът е бавен.

Проф. Христова обърна внимание и на две нови ваксини, които са влезли в имунизационния календар от 1 юли тази година – срещу варицела и срещу респираторно-синцитиалния вирус при бременни. „Нещо много важно, защото респираторно-синцитиалният вирус е може би най-сериозният вирус, причиняващ инфекции на долните дихателни пътища. Много силен бронхиолит, тежки пневмонии, много силен задух и няма специфично антивирусно средство“, обясни тя. По думите ѝ в много случаи се налага хоспитализация.

„Така че шансът да предпазим нашите бебета, тъй като ваксината не е разрешена за бебета, е да се ваксинира майката между 24-та и 36-та гестационна седмица, тоест към края на бременността.“

Това е препоръка на експертните съвети по акушерство и гинекология и неонатология и е широко използвана практика в Европа, обясни проф. Христова. „Защото това е начинът да спасим най-уязвимите, когато те най-тежко боледуват и има опасност.“ Що се отнася до ваксината срещу варицела, проф. Христова очаква ефектът от включването ѝ в имунизационния календар да започне да се вижда още сега.

„Още от тази година, вярвам в това. Виждам, че дори за 2026 година има леко намаление. А трябва да знаем, че това е най-честото ни заразно заболяване, ако не броим грипа“, каза тя.

Очакванията са с настъпването на есента и зимата постепенно да се увеличи циркулацията на сезонните респираторни вируси, като грипът традиционно остава един от основните фактори за по-тежки заболявания през студените месеци. Затова специалистите препоръчват да не се отлага противогрипната ваксинация, особено при хората от рисковите групи и при децата, за които има осигурена безплатна ваксина по националната програма.