Ивайло Калушев е изградил затворена сектантско-окултна общност, наложил е почти абсолютен контрол над последователите си и е предизвикал поредицата от събития, довели до смъртта на шестимата край хижа „Петрохан“ и връх Околчица. Това е водещото заключение в комплексната съдебно-психологична, психиатрична, сексологична и теологична посмъртна експертиза, възложена от прокуратурата.

Експертизата е извършена от вещите лица в състав Росен Йорданов – психолог, д-р Любка Христова – Минчева – психолог, доц. д-р Владимир Велинов – психиатър и съдебен психиатър и проф. Иван Желев – теолог.

Според вещите лица групата е била структурирана около култ към личността на Калушев, а в отделни аспекти моделът ѝ на функциониране се е доближавал до организирана престъпна група.

Експертите не откриват данни шестимата да са страдали от психотични разстройства или състояния, които да са им пречили да разбират действията си и да предвиждат последиците от тях. Калушев е описан като личност със силно изразени антисоциални и нарцистични характеристики, склонност към манипулация, инструментално насилие и маниакален контрол. В сексуалната част на експертизата профилът му е определен като такъв на преференциален седуктивен насилник на деца, а Николай Златков и Александър Макулев – като жертви на психофизическа манипулация и експлоатация.

Заключението отхвърля версията за общо решение за колективно самоубийство. Според вещите лица Калушев е бил основният подбудител, склонил Ивайло Иванов към самоубийство, подтикнал Пламен Статев да причини смъртта на Дечо Василев, застрелял Златков и Макулев, а след това се самоубил. Като непосредекспертите виждат „сходство и паралелност“ между политическото влияние и активността/финансовата жизненост на групата. ствен отключващ фактор е посочен провалът на опита за приобщаване на „специално“ за Калушев момиче, за което той говори в последния SMS, изпратен до майка му, и рискът от наказателно разобличаване.

Експертизата проследява и финансовата основа на общността. Средствата според анализа са се концентрирали главно в сметки на Калушев и свързано с него дружество, използвани са за автомобили, пътувания, техника и други разходи, а през 2025 г. постъпленията рязко намаляват.

Документът разглежда дарения от публични лица, контакти с политици, меморандум с МОСВ и чат за възможно финансиране на охрана на парк „Витоша“. Авторите виждат „сходство и паралелност“ между политическото влияние и активността и финансовата жизненост на групата. Тези изводи представляват експертна оценка, а не влязла в сила присъда.

Според експертите личността на Ивайло Калушев има централна роля и пряко влияние както за изграждането и дейността на организацията от сектантско-окултен тип, така и за предизвикването на поредицата от събития, довели до леталния край на членовете на общността, която той безусловно ръководи в продължение на повече от едно десетилетие.

Комплексният анализ на данните, установени в хода на разследването, насочват към индивид с много силно изразени антисоциални и нарцистични характеристики на личността.

„Те отразяват типичното за съответния стил паразитно-експлоататорско съществуване и са манифестирани най-ярко в прояви като самоизтъкване, грандомания и свръхпретенциозност, изразена склонност към злоупотреба и манипулативно-тираничен стил на свързване и общуване, липса на емпатия, достигаща до степен на мизантропия, системно упражняване на инструментално насилие, лъжене и безскрупулно мошеничество, импулсивни агресивни изблици, параноично мислене и маниакален контрол.“

В експертизата се посочва, че смъртта на всички шест члена на групата не се дължи на обичайни в криминалната практика причини, свързани с възникнал неразрешим конфликт на лична или материална основа, а е умишлено прикрита като комплексен ритуално-ликвидационен акт на цялата група, за да скрие истинските мотиви на лидера.

„Категорично е, че няма данни за единомислие и споделена колективна воля, както и за единодействие, макар и първото впечатление да заблуждава именно в тази посока, ако се подведем по ритуалното сбогуване от записа на хижа Петрохан, преди да започне палежа в късните часове на 01.02.2026 г.“

Според анализа на експертите може да се приеме, че се касае за склоняване от страна на Ивайло Калушев към самоубийство на Ивайло Иванов, подбудителство от страна на Ивайло Калушев към Пламен Статев за това да причини смъртта на Дечо Василев чрез застрелване с огнестрелно оръжие, планирано причиняване на смърт чрез застрелване с огнестрелно оръжие на Александър Макулев, извършено от Ивайло Калушев и планирано причиняване на смърт на Николай Златков, извършено от Ивайло Калушев, както и акт на финално нарцистично самоубийство на Ивайло Калушев.

Експертите посочват, че групата, живяла в хижа „Петрохан“, може да бъде определена като затворена общност от сектантски тип с висока степен на контрол от страна на лидера. Този контрол е налаган както с директни, така и с форми на насилие и манипулация. В такава група йерархичната структура, ролите на отделните членове и взаимодействието по между им е строго определено и изградено от Ивайло Калушев, който упражнява психологически натиск чрез измами, насаждане на внушения, подвеждане и изолация.

От анализа на данните по делото експертните становища сочат, че индивидуалните и поведенчески характеристики на Ивайло Калушев изцяло покриват важните индикатори на преференциален седуктивен насилник на деца.

По отношение на пълнолетните членове на групата – Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев според материалите от разследването могат да бъдат описани не като извършители на сексуални девиации, а като фанатизирани последователи, изпаднали в пълна психологическа зависимост от Калушев. За Николай Златков и Александър Макулев, данните сочат, че те са жертви на психо-физическа манипулация и експлоатация.

Финансиране и движение на средствата
Една от причините за решението на Калушев да приключи с групата от „Петрохан“ е установеното от разследващите намаляване на постъпленията и изчерпването на средствата по сметките – индивидуални и на различните свързани с тях организации.

Голяма част от получените средства от Ивайло Калушев впоследствие се използват за различни разходи с потребителски характер, включително плащания за услуги и стоки, свързани с поддръжка и модификация на автомобили, битови разходи, пътувания, както и други покупки на техника и оборудване.

От изложените данни е видно, че малко преди края си Ивайло Калушев не е разполагал с достатъчно финансови средства, особено на фона на изобилието в предходни периоди.

Справката разкрива също, че едни от последните по-големи разходи са направени за спешни плащания за поддръжка и услуги, а малко след това е и последната голяма придобивка – луксозния кемпер, в който Калушев прострелва смъртоносно Златков и Макулев.

„Без никакво съмнение, освен като реклама и източник за набиране на сериозни финансови средства главно чрез дарения от „наши хора“, Калушев успешно се е възползвал“ от създадени контакти в политическите среди, пише в експертизата./bTV