Еврото поскъпна леко спрямо щатския долар в междубанковата търговия във Франкфурт тази сутрин, съобщиха германски сайтове за финансова информация, информира БТА.

Еврото се търгуваше за около 1,1674 долара, след като достигна най-високото си ниво от края на май. Това представлява повишение с 0,01 на сто спрямо равнището при закриването на вчерашната търговия.

Европейската централна банка определи вчера референтен курс от 1,1605 долара за едно евро.

Американската валута остава близо до тримесечно дъно, след като Министерството на финансите на САЩ предприе мерки за успокояване на напрежението на пазара на държавни облигации, където доходността по дългосрочния дълг достигна най-високите си равнища от близо две десетилетия, предаде Ройтерс.

Доларовият индекс, който измерва представянето на американската валута спрямо кошница от шест основни валути, беше на ниво 98,854 пункта, близо до най-ниското си равнище от средата на май.

Валутните движения последваха силните сътресения на световните пазари на облигации през последните дни. Инвеститорите са обезпокоени от растящата държавна задлъжнялост, перспективите за инфлацията и високите цени на петрола на фона на липсата на напредък към прекратяване на войната между САЩ и Израел срещу Иран.

Доходността по 30-годишните американски държавни облигации достигна по-рано тази седмица 19-годишен връх от 5,337 на сто. Вчера Министерството на финансите на САЩ обяви, че ще увеличи поне два пъти максималния размер на операциите си по обратно изкупуване на дългосрочни облигации – от 2 млрд. долара до най-малко 4 млрд. долара. Целта е да бъде осигурена по-голяма ликвидност в сегментите с по-дълъг матуритет.

След съобщението доходността по 30-годишните книжа спадна с 9 базисни пункта и днес беше около 5,184 на сто.

„Операциите по обратно изкупуване не са количествено облекчаване, но Министерството на финансите отстъпи“, заяви Прашант Нюнаха, старши стратег по лихвените проценти в „Ти Ди секюритис“ (TD Securities). Според него моментът на обявяването е интересен, тъй като решението предшества аукциона на 20-годишни държавни облигации.

Разширените операции по обратно изкупуване ще започнат на 9 септември и ще продължат до 4 ноември. Министерството на финансите посочи, че увеличението цели да осигури по-силна подкрепа за ликвидността при дългосрочните държавни ценни книжа.

„По-интересна беше новината за допълнителни подробности относно бъдещи обратни изкупувания, които ще бъдат оповестени на 4 ноември“, посочи Нюнаха. „4 ноември е денят след междинните избори. Съвсем ясно е, че Министерството на финансите оставя вратата отворена за увеличаване на бъдещите покупки“, добави той.

Мярката може да намали натиска върху дългосрочния край на кривата на доходността, без Управлението за федерален резерв (УФР) да разширява баланса си. Анализатори обаче предупреждават, че тя може да усложни провеждането на паричната политика в момент, когато инфлацията остава над целта на централната банка.

За долара по-ниската доходност означава отслабване на един от факторите, които подкрепяха американската валута, посочи Мат Симпсън, старши пазарен анализатор в „СтоунЕкс“ (StoneX).

„Министерството на финансите на САЩ току-що даде ясно да се разбере, че не иска да вижда доходността по 30-годишните облигации на равнището отпреди световната финансова криза от 5,3 на сто. Въпросът сега е дали търговците на облигации ще искат да играят по правилата и да подкрепят пазара, за да ограничат доходността“, каза Симпсън.

Понижението а курса на долара донесе известно облекчение на японската йена, която се отдалечи от внимателно наблюдаваното равнище от 160 йени за долар. Американската валута се разменяше за 158,55 йени.

Йената остава във фокуса на инвеститорите, след като рядката съвместна интервенция на САЩ и Япония в края на юли, предприета след отслабването на японската валута до близо 40-годишно дъно от около 164 йени за долар, не успя да доведе до трайно поскъпване.

Британският паунд се търгуваше за 1,3614 долара, малко под достигнатия наскоро тримесечен връх. Швейцарският франк отслабна леко до около 0,80 франка за долар.

Междувременно протоколът от юлското заседание на УФР показа засилване на опасенията за инфлацията. Няколко представители на централната банка са били готови да подкрепят повишение на лихвените проценти, а мнозина са посочили, че оскъпяване на кредитирането може да бъде необходимо, ако инфлацията не се върне към целта от 2 на сто.

Икономисти от „Уелс Фарго“ (Wells Fargo) посочиха, че Министерството на финансите вероятно е целяло да извлече максимален пазарен ефект чрез неочакваното обявяване на решението. Според тях подходът напомня тактическите ходове при интервенциите на валутния пазар за подкрепа на йената, като непосредственият резултат е именно търсеният – по-ниска доходност в дългосрочния сегмент на пазара.