Продължава обсъждането в работната група между правителство, работодатели и синдикалисти на новата формула за определяне на минималната работна заплата за 2027 г.

Председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митрев каза, че днес са се договорили за индикаторите, а в понеделник ще обсъждат техните тегла. „Индикаторите са измененията в ръста на средната работна заплата, индексът на малката потребителска кошница, изменението в медианната работна заплата и брутната добавена стойност на един зает. Това са индикаторите, които смятаме от работодателска гледна точка, че следва да обсъждаме и да сложим техните тегла и съотношения между тях на следващата ни среща в понеделник“, обясни Митрев. Той заяви, че е оптимист, че ще намерят общ език със социалните партньори.

Според БСК покупателната способност е най-удачно да се мери през „малката кошница“. Митрев допълни, че според статистиката няма никакви основания за двуцифрен ръст на минималното възнаграждение. „Независимо дали ще се разберем, или не, държавата трябва да определи минималната работна заплата, защото тя съществува навсякъде в бюджета за следващата година и трябва да има определен размер преди бюджетната процедура да бъде стартирана в началото на октомври“, посочи той.

По думите му сред спорните моменти в работната група е издръжката на живота, която не може да бъде премерена. „Не сме склонни да отстъпим от справедливостта. Критериите трябва да бъдат определени от НСИ, а не от работодателите или синдикатите“, категоричен бе председателят на УС на БСК.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров потвърди, че имат съгласие с работодателите по четирите индикатора за определяне на минималната работна заплата, предава Nova.

„Получихме съгласие и от финансовия министър Гълъб Донев, както и от шефа на НСИ, че есента през съответната бюджетна процедура и с промяна в Закона за статистиката за 2027 г. ще бъде възложено да разработят национална издръжка на живот, по която да мерим”, каза Димитров.

Това, с което синдикалистите не са съгласни, са част от механизмите за определяне на МРЗ. „Нямаме никакво съгласие по отношение на 50% от основна средна, мерена през някакви регистри на заетостта и т.н. Ние, синдикатите, никога не сме давали съгласие за такива неща, няма и да дадем. Това не е надежден механизъм, не е ясно как работи този регистър. Той е от два месеца в сила, кой го наблюдава, кой контролира бизнеса, когато не е регистрирал увеличението на работната заплата на даден човек”, посочи още Пламен Димитров.