До края на август трябва да бъде приет нов механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата в България, а до края на септември по него трябва да бъде определено и минималното възнаграждение за 2027 г. Това заяви финансовият министър Гълъб Донев, представяйки резултатите от работата на междуведомствената работна група, създадена с негова заповед.

Работната група е провела първото си заседание във вторник, като участниците са постигнали единодушие по практически всички изменения и допълнения, които трябва да бъдат направени. „Работната група единодушно прие, че трябва да имаме минимална работна заплата за страната, която трябва да бъде законово установена“, заяви Донев, предава Nova.

Правителството и социалните партньори договориха критериите за изчисляване на минималната работна заплата за 2027 г.

По думите му единодушно са одобрени и критериите, въз основа на които занапред ще се определя размерът на минималното възнаграждение.

Предвижда се веднъж на четири години да бъде извършвана оценка дали минималната работна заплата е адекватна. Работната група е постигнала съгласие и за референтната стойност, която ще се използва при тази оценка. „Работната група се спря това да бъде 50 на сто от средния размер на основната работна заплата“, обясни финансовият министър.

Работата по механизма продължава. След като вече са приети текстовете, отнасящи се до промените в Кодекса на труда, следващата стъпка е изготвянето на предложения за изменения и допълнения в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. „Трябва да финализираме работата така, че до края на месец август да имаме приет и работещ механизъм за определяне размера на минималната работна заплата“, заяви Донев.

По думите му следващият ключов срок е краят на септември, когато вече трябва да бъде определен конкретният размер на минималната работна заплата за 2027 г.

Правителството, синдикатите и работодателите са постигнали общо съгласие по основните принципи, върху които ще бъде изграден новият механизъм за определяне на минималната работна заплата. Все още обаче не са обсъждани нито конкретен размер на възнаграждението, нито тежестта на отделните показатели във формулата, допълни министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

Тя подчерта, че въпросът е част от по-голямата тема за доходите на българските граждани и затова е сред приоритетите на правителството. По думите ѝ целта е между държавата и социалните партньори да има ясно и общо разбиране за посоката, в която трябва да се върви. Това предполага промени както в законодателството, така и в подзаконовата нормативна уредба и по-конкретно в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Допълнителните разговори между правителството, работодателите и синдикатите ще започнат още в края на тази седмица. Една от основните задачи е да бъде определена процедурата за изчисляване на минималната заплата, като според Ефремова задължително трябва да бъде гарантирано участието на социалните партньори.

Предстои да бъде уточнено и кои официални статистически данни ще се използват при изчисленията. Въпреки постигнатото съгласие за основните критерии, конкретната формула все още не е изработена.

„Ние се договорихме към момента само за критериите, върху които ще стъпим, но точно как ще бъде изградена формулата предстои заедно със синдикатите и работодателите да уточним и да разпишем в съответната наредба“, обясни социалният министър.

Ще бъде разработена и специална процедура, чрез която периодично да се оценява доколко размерът на минималната работна заплата остава адекватен. Ефремова посочи, че разговорите по всички тези въпроси трябва да напреднат още през следващите дни. Поставената от премиера цел е до края на август да бъде постигнато общо съгласие, за да може след това да започне конкретната работа и по бюджетната процедура.

Социалният министър обвърза увеличаването на доходите и с производителността на труда. По думите ѝ паралелно с механизма за минималната заплата трябва да се работи за повишаване на квалификацията на българските граждани, което да доведе до по-висока производителност и създаване на повече добавена стойност.

„Трябва да работим съвместно за повишаване на квалификацията на българските граждани, оттам – на производителността и на добавената стойност, която всеки от нас може да даде, за да имаме една просперираща икономика“, заяви Ефремова.

Четири основни критерия за минималната заплата

Министърът обясни, че критериите, по които е постигнато съгласие, следват заложеното в европейската директива за адекватните минимални работни заплати.

При определянето на възнаграждението ще се отчитат издръжката на живот, общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение, темпът на растеж на възнагражденията, както и дългосрочните равнища и развитието на националната производителност.

Следващата задача е да се установи как всеки от тези критерии може да бъде измерен чрез данните на националната статистика. На тази основа трябва да бъде създадена формула, която според министъра да отчита едновременно производителността и социалната функция на минималната заплата.

На въпрос дали на срещата е разглеждан вариант минималната работна заплата да достигне 650 евро от 1 януари, Ефремова уточни, че конкретни суми не са били предмет на разговорите.