Пловдивският апелативен съд потвърди определението на окръжния съд, с което е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимите И.Х., А.Г. и П.П. за връщане на делото на прокуратурата поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата им.
Спрямо подсъдимите са повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група; присвояване на пари, собственост на културни институции в гр. Разград и в гр. Смолян, и пране на пари в периода м. юли – м. септември 2024 г.
В определението си апелативните магистрати посочват, че принципно се съгласяват с доводите на защитата, че съдебният акт на Пловдивския окръжен съд е немотивиран. Тъй като в настоящия стадий на наказателния процес това не е основание за отмяна и връщане на делото за ново произнасяне, Пловдивският апелативен съд внимателно и задълбочено обсъди всички доводи на защитата, направени в жалбите до настоящата инстанция, и ги намира за неоснователни.
Не е допуснато в хода на досъдебното производство нарушение, свързано със събирането на доказателства, както твърди защитата на подсъдимите, тъй като в теорията и в практиката не съществува спор, че дори и да има наличие на непълнота на доказателствата, същата може да бъде отстранена по време на съдебното следствие и това не е основание за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора.
За неоснователен е приет и доводът, че правото на защита на подсъдимите е било нарушено, тъй като прокурорът не е изложил мотиви защо други лица, участвали в инкриминираната дейност, не са били обвинени. Според закона, единствено прокурорът преценява, въз основа на събраните доказателства, срещу кои лица да повдигне обвинение. Съдът приема, че правото на защита на подсъдимите се свежда до това да узнаят фактите и правната квалификация на деянието, в което са обвинени, за да могат да организират защитата си. Обстоятелството, че други лица не са обвиняеми, съгласно установената съдебна практика, по никакъв начин не засяга правата на подсъдимите и не нарушава правото им на защита.
Пловдивският апелативен съд приема, че така, както е структуриран обвинителният акт, отговаря както на националното законодателство, така и на стандартите, установени от Европейския съюз, досежно формулираното обвинение за участието на привлечените лица в организирана престъпна група, поради което и това възражение на защитата е отхвърлено като неоснователно.
За неоснователен съдът приема и доводът на защитата, че е налице противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив за това чия собственост са били присвоените суми. В тази насока въззивната инстанция посочва, че фактите в обвинителния акт са ясно отразени, отговарят на изискванията на закона и очертват рамката на обвинението.
Пловдивският апелативен съд единствено приема за основателна жалбата на подсъдимия Л.М. по отношение наложената му мярка за неотклонение гаранция в размер на 50 000 лв. Предвид обстоятелството, че за изтеклия двугодишен период от започване на наказателното производство подсъдимият не е дал основание да се приеме, че има риск от укриване или извършване на престъпление, а така също и с оглед по-ниския размер на гаранциите, определени за останалите подсъдими, апелативните магистрати изменят взетата спрямо него мярка за неотклонение и я намаляват на 7500 евро, след нейното превалутиране.
Определението на Пловдивския апелативен съд е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Първото съдебно заседание е насрочено за разглеждане в Пловдивския окръжен съд за 14.10.2026 г.