В България над 2100 души претърпяват инцидент по време на работа за година. Над 400 от тях са злополуки заради горещини, прегряване и работа на открито. Един от всеки петима работници в Европейския съюз е изложен на екстремно високи температури и топлинни натоварвания на работното място. Такава е общата рамка на трудовите злополуки според статистиката на Евростат. Общо за Европейския съюз нефаталните трудови злополуки са над 2,83 млн., а фаталните – близо 3300. Строителството и селското стопанство остават сред отраслите с най-висок дял фатални инциденти, поради излагане на екстремни температури при работа на открито в ЕС, сочи още официалната статистика на Евросъюза.

Когато температурите навън са между 30°C – 33°C рискът от трудови инциденти нараства между 5% и 7%, спрямо нормалните температури (около 15°C – 16°C). При температури навън над 38°C опасността от злополуки на работното място се повишава с 10% до 15% поради дехидратация, замайване, умора и забавени реакции. 80% от трудовите злополуки, свързани с топлина, възникват в единични горещи дни, които не са официално обявени за „топлинна вълна“.

В момента сме в разгара на лятото. Термометрите показват пикови стойности. Синоптиците също прогнозират поредица от горещи дни. И в тази адска горещина колко всъщност може да издържи собственото ни тяло при топлинни натоварвания и кога от просто „кофти ми е“ преминаваме в зоната на сериозната опасност?

Всички сме го изпитвали – стъпваш на асфалта по пладне, въздухът трепери от мараня, а от близките сгради струи топлина като от отворена фурна. На открито в града, ти не се бориш само със слънцето отгоре – бориш се и с топлинното излъчване от бетона отстрани.

Тялото ни работи при нормална вътрешна температура около 37°C, когато навън стане много горещо вътрешната ни температура също се покачва. Собственият ни мозък дава сигнал, че иска да се охлади и задейства основни механизми

Първо. Сърцето започва да помпа здраво, за да изпрати горещата кръв към кожата (затова се зачервяваме).

Второ. Потните жлези започват да работят на пълни обороти. Когато потта се изпарява, тя отнема част от топлината на тялото.

Важният детайл: Охлаждането не става от самия факт, че си мокър, а от изпаряването на потта. Ако въздухът е много влажен или около теб няма никакво движение на въздуха в градска среда сред високи сгради, например, потта просто се стича, без да те охлади.

Колко точно жега е „твърде много“?

Не става въпрос само за градусите на термометъра на стената. За тялото е важна така наречената комбинирана температура (въздух + влажност + излъчване от асфалта и сградите).

До 30°C – 32°C (на сянка): Тялото се справя сравнително добре, стига да пиеш вода.
Между 32°C и 39°C: Охлаждането вече изисква огромен ресурс. Сърцето бие все по-бързо, губиш ценни минерали с потта и бързо губиш тонус.
Над 40°C вътрешна температура: Това е червената линия. При тази температура клетките в тялото буквално започват да се „препичат“, а протеините в тях се променят (както белтъкът на яйцето се стяга в тигана). Това е състояние на топлинен удар.
Кога разбираме, че сме „извън контрол“?

Прегряването не става изведнъж. Тялото изпраща ясни предупредителни сигнали. Внимавайте за следните три фази:

1. „Внимание“ (Топлинни крампи)

Сигналът: Болезнени схващания на прасците, бедрата или корема.

Какво значи: Загубили сте твърде много сол и вода с изпотяването. Време е за сянка и течности.

2. „Червена лампа“ (Топлинно изтощение)

Сигналът: Главоболие, гадене, силен световъртеж, студена и лепкава кожа, макар че си горещ. Пулсът ви блъска в слепоочията.

Какво значи: Тялото ти губи битката. Кръвното налягане пада, защото твърде много кръв е отишла в кожата, а мозъкът не получава достатъчно кислород. Спрете работа веднага и спешно търсете начин за разхлаждане!

3. „Пълен колапс“ (Топлинен удар – медицинска спешност!)

Сигналът: Кожата изведнъж става суха, зачервена и гореща. Изпотяването е спряло!). Получавате обърканост, заекване, халюцинации или загуба на съзнание.

Какво значи: Термостатът на тялото се е счупил. Ако човек в това състояние не се охлади веднага и не се повика линейка, последиците могат да бъдат фатални.

Какво да запомним?

Не чакайте да ожаднеете: Жаждата е закъснял сигнал. Пийте по няколко глътки вода на всеки 15-20 минути. Най-добре да се приемат електролитни разтвори. Ако работите на открито в горещината, вземете електролити от аптеката и ги разтворете във вода според инструкциите.
Пазете врата и главата: Слънцето, печащо директно в тила, бързо нагрява мозъка. Носете светла шапка или каска със сенник.
Градският асфалт пече до късно: Помнете, че следобед бетонът и сградите излъчват натрупаната през деня жега. Входът на сградата или пространството между блоковете понякога са по-горещи от откритата поляна.
Гледайте колегата: Понякога човек сам не усеща как прегрява. Ако видите колега да залита, да говори неадекватно или да спира да се изпотява – действайте веднага.

Автор: Д-р инж. Владислава Кирова