Шест години след COVID-19 – нови въпроси за старата пандемия. Защо човекът, който оглави битката срещу вируса в САЩ – Антъни Фаучи, отказа да говори пред сената?

И докато светът още спори за произхода на COVID-10 , трябва ли това лято да се притесняваме повече от комарите, кърлежите и инфекциите, които ни застрашават? „Американският сенат покани Антъни Фаучи. На 100 въпроса в рамките на 3 часа той отговаряше по един и същи начин: „Позовавам се на Петата поправка, т.е. имам право да не говоря.“

„Смятам да се опитам да обясня на нашето общество какви са били въпросите, горе-долу какви са очакваните отговори и, разбира се, да кажа, че доктор Фаучи, който е на 85 години и ще стане на 86, дай Боже, не носи единствената отговорност“.

Това заяви в „Тази сутрин“ проф. Тодор Кантарджиев, микробиолог, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

„На 29 юли беше проведено това изслушване в Сенатската комисия по вътрешна сигурност и правителствени дела. Беше поканен доктор Фаучи, на когото бяха зададени пет групи въпроси — около 100 въпроса от сенаторите. Сенаторите бяха много добре подготвени. Въпросите бяха поставени много професионално. След това изслушване той на всички въпроси се позовава на Петата поправка на Американската конституция, която ти позволява да мълчиш, ако това, което кажеш, може да те уличи. По този начин става малко тягостно, но да се върнем към въпросите“, посочи той.

„Първият въпрос, който се задава: институтът, който ръководеше доктор Фаучи — Институтът по алергии и инфекциозни болести — дали е финансирал изследвания в Ухан и в китайски лаборатории? Още преди 6 години се говореше, че има такава връзка — че финансово са били подпомагани лаборатории в Китай да работят с този тип вируси. Което, разбира се, само по себе си няма нищо лошо — намерението е било научно“, обясни Кантартджиев.

„Вторият въпрос обаче е по-деликатен: тези изследвания свързани ли са с манипулация на вируси, така че да станат по-опасни? Това е по-важният въпрос“, обясни той.

„Далече съм от мисълта, че това е правено нарочно, за да се създава биологично оръжие и да се предизвикват пандемии. Но големият, понякога нездрав научен интерес на някои учени може да доведе до подобни рискове“, посочи експертът.

„Бяха излезли публикации — надявам се, че не са били фалшиви — още през 2015 и 2017 година, че някои лаборатории са изследвали вируси от прилепи, свързани с тежки белодробни заболявания. Вируси от прилепи са били изолирани и адаптирани върху клетъчни линии, включително върху човешки белодробни клетки. Това адаптиране се прави, за да се види колко опасни могат да бъдат тези вируси. За съжаление, светът разбра колко опасни могат да бъдат и колко тежки белодробни заболявания могат да причинят, колко добре увреждат ендотела на кръвоносните съдове“, обясни Кантарджиев.

„Смятам, че това не е станало нарочно, а по-скоро е било резултат от лабораторна грешка или пропуск. Но това не е по-малко притеснително. Това е много притеснително и затова винаги се притеснявам, когато има такъв нездрав научен интерес. При вирусолозите и може би нездравословно мълчание. Изобщо не е трябвало да има мълчание“, допълни експертът.

„Третата група въпроси са свързани с комуникацията с обществото. Въпросът, казано простичко, е: защо казахте, че маските не действат? Разбира се, доктор Фаучи не отговори. Но тогава това, което отговориха Световната здравна организация и Европейското бюро на Световната здравна организация, беше: „Нямахме маски. Маските бяха в дефицит“, посочи той.

„Докторите по болниците, което е истина в Америка, даваха по една маска на седмица. Вариянтите, моделите — твоя си е… Но беше ужасно, защото бяха без маски. Разбирате ли? Звучи смешно, но всъщност е много тъжно. Много тъжно. И тогава казаха на хората да не купуват маски, да не търсят маски, за да има за болниците и за медицинските екипи. Ами, много хубаво, но когато кажеш една глупост, ти излъгваш обществото в очите. След това има много големи последици“, посочи Кантарджиев.

„В нашата страна някои хора повтаряха за едни „парцали“, които се носели на носа. Маските се доказаха като много ефективни. Много ефективни.

Ако ти си болен, маската помага да не заразиш другите, а при другия човек също може да намали риска да се зарази. И да ви кажа, когато се разбра, че в Европа всички маски са от Китай, ние предприехме такива мерки в нашата страна за няколко месеца. Много сме критикувани и продължават да ни критикуват, но тези мерки бяха, за да се подготви нашата система — да имаме производство на маски, производство на защитни облекла, да имаме кислород в болниците.Това беше необходимо и мисля, че свършихме някаква работа“, коментира Кантарджиев.

„Дали нали е изпуснат? Според мен е по-вероятно да е била недогледана грешка“, заяви той и допълни „защото едно научно любопитство, съчетано с безотговорност, може да коства на човечеството много“.

Ето какво още коментира проф. Тодор Кантарджиев:

Комарите
Западнонилската треска отдавна се пренася от нашите български комари, което е сериозен риск. Тигровият комар често е несправедливо обвиняван за това.

Нашите комари пренасят западнонилска треска и през годините, когато се прави равносметка, обикновено има няколко десетки починали в Гърция, десетина в Сърбия и до десет в Румъния. Това обаче трябва да ни кара да бъдем бдителни, посочи експертът.

„В България също сме доказвали наличие на заразени комари и случаи на заболели хора със западнонилска треска. За щастие, от заразените комари тежко заболяване с увреждане на нервната система развива приблизително един на всеки 200 ухапани. Обикновено това са възрастни хора или хора с имунен дефицит“, посочи той.

По думите му епелентите вършат страхотна работа – „особено когато има забавяне в обработките срещу комарите от страна на общините“.

„Ако смятате, че една тънка тениска ви предпазва от комари, трябва да знаете, че това не е така. През една тънка дреха комарите могат да ухапят. По-плътните дрехи дават по-добра защита“, заяви Кантарджиев.

Летните вируси – какво да знаем за ентеровирусите
„Ентеровирусите се появяват всяка година. Когато стане по-горещо, те се разпространяват по-лесно, тъй като могат да се намират във водите и във външните водоеми. Най-важните мерки са добрата хигиена – дезинфекция на ръцете, миене на ръцете преди хранене и след използване на тоалетна. Ако човек се зарази с ентеровирус, обикновено за един-два дни може да има болки в мускулите, неразположение и температура, но в повечето случаи заболяването преминава бързо. Проблемът е, че при малък процент от случаите тези вируси могат да засегнат мозъка, особено при деца. Симптоми, за които трябва да се следи, са силна сънливост – например дете, което спи по 10–20 часа на ден, забавен говор, дезориентация. При такива признаци трябва незабавно да се потърси лекарска помощ. Ако се изпраща материал за изследване в Националния център, той трябва да бъде изпражнение, тъй като именно там се доказват ентеровирусите“, посочи Кантарджиев.

Ръст на полово предаваните инфекции
„Има сериозно увеличение на някои полово предавани инфекции. Това не е процес само от последната година – в Европейския съюз се наблюдава тенденция на нарастване през последното десетилетие. В България също се отчита сериозен ръст. Например случаите на гонорея тази година са около три пъти повече спрямо миналата. Хламидиалната инфекция също се увеличава. Тя, както и гонореята, може да доведе до запушване на тръбите при жените и до безплодие в семейството. При нея се наблюдава приблизително двоен ръст“, обясни професорът.

Сифилисът също нараства – с около 30%.

„За това са необходими няколко мерки. На първо място – подобряване на диагностиката и разширяване на изследванията за полово предавани инфекции, така че да могат да се откриват навреме гонорея, хламидия, Mycoplasma genitalium и други причинители. При сифилиса трябва да се работи особено сред рисковите общности, където случаите са повече. От години има и неприятен проблем с бебета, родени със сифилис, което е сериозен сигнал за системата на здравеопазването“, посочи той.

„Много хора смятат, че всички заболявания вече се лекуват лесно, но това не е така. Сифилисът може да причини тежки увреждания. Както посочва Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията, сексът без презерватив носи рискове. При висок риск от сифилис има препоръки за профилактични мерки, включително прием на антибиотик след рисков контакт, но това трябва да става само след консултация с лекар и по лекарско предписание.

Важно е и медицинските специалисти да познават актуалните препоръки, тъй като тези мерки могат да намалят риска от сифилис и други полово предавани инфекции“, заяви Кантарджиев.