Безумията в Пловдив сякаш нямат край. Докато европейските градове инвестират в модерна инфраструктура и свободно движение, под тепетата времето е спряло.

На железопътния прелез на ул. „Полет“, в района на „Ален мак“, десетки шофьори са държани като заложници на бариерата. Причината? Почти празен влак с едва два вагона.

Близо 25 минути колите стоят в огромна колона, двигателите работят на място, хора закъсняват за работа, изпускат срещи и губят нерви. След дългото чакане идва и финалният абсурд – бариерата се вдига едва след като композицията е преминала и служителят реши, че вече може да освободи движението.

Това не е инцидент. Това е ежедневие за хиляди пловдивчани. И това не е единствения прелез в града!

В XXI век подобни сцени звучат като лоша шега. Вместо бързо придвижване – километрови опашки. Вместо решения – безкрайно чакане. Вместо европейски стандарт – инфраструктура, която прилича на музей на миналия век.

Пловдив е сред малкото големи европейски градове, в които железопътни прелези продължават да парализират движението с десетки минути. Въпросът е колко още време гражданите ще плащат с нервите и часовете си заради бездействието на институциите.

25 минути чакане за празен влак с два вагона. Ако това не е символ на транспортния абсурд, какво е?