На 26 юли Православната църква почита света преподобномъченица Параскева Римлянка, както и светите свещеномъченици Ермолай, Ермип и Ермократ Никомидийски. На този ден имен ден празнуват жените, носещи имената Параскева и Парашкева.

Името Параскева е от гръцки произход и означава „подготовка за празник“, а също така се свързва с петъчния ден. В православната традиция три светици носят това име. Това са преподобната Параскева, известна още като Петка Епиватска или Петка Българска, преподобномъченицата Параскева Римлянка, чиято памет се отбелязва на 26 юли, и великомъченицата Параскева Иконийска, почитана на 28 октомври.

Света Параскева Римлянка живяла през II век, по времето на римския император Антонин Пий, управлявал от 138 до 161 година. Родена в околностите на древния град Рим, тя била единствено дете на благочестиви родители. Още от ранна възраст се посветила на изучаването на Свещеното Писание и израснала в силна християнска вяра.

След смъртта на родителите си Параскева раздала наследеното имущество на бедните, приела монашество и решила да посвети живота си на проповядването на Христовото учение. Подражавайки на светите апостоли, тя обикаляла различни градове и страни и призовавала езичниците да се откажат от идолопоклонството и да приемат истинската вяра. Със своите слова, смелост и чудеса светицата успяла да обърне много хора към Христос.

Заради проповедническата ѝ дейност някои юдеи я наклеветили пред император Антонин. По негова заповед тя била отведена на съд. Императорът се опитал чрез убеждения и заплахи да я принуди да се отрече от вярата си, но Параскева останала непоколебима. Тогава започнали жестоките мъчения. На главата ѝ бил поставен нажежен метален шлем, а след това била хвърлена в меден котел, пълен с кипящо масло и катран. По Божията воля обаче светицата останала невредима.

Според църковното предание извършеното от нея чудо накарало император Антонин и мнозина от присъстващите да повярват в Христос. Света Параскева била освободена и напуснала Рим, за да продължи своята проповедническа мисия в други градове.

Пристигайки в земите, управлявани от владетел на име Асклипий, тя отново била заловена и изправена на съд. След като разбрал, че няма да успее да промени убежденията ѝ, Асклипий заповядал да я отведат извън града и да я хвърлят в пещера, обитавана от огромна змия, която всявала ужас сред хората. Светицата направила кръстен знак и змията се разкъсала на две. Като видели чудото, Асклипий и хората около него приели християнската вяра и освободили Параскева.

Тя продължила да обикаля градове и страни и навсякъде да проповядва Христовото учение. По-късно пристигнала в град, управляван от владетел на име Тарасий. Там отново била заловена и подложена на съд. Тарасий наредил да бъде измъчвана жестоко, но нито страданията, нито заплахите успели да сломят вярата ѝ. Накрая той заповядал да отсекат главата ѝ с меч.

Така света Параскева завършила земния си живот като мъченица за Христовата вяра. Нейната смелост, духовна твърдост и чудеса привлекли към християнството множество хора. По-късно мощите ѝ били пренесени в Константинопол, където били почитани от вярващите.

На същия ден Църквата възпоменава и светите свещеномъченици Ермолай, Ермип и Ермократ Никомидийски. Те били свещеници в християнската църква в Никомидия и оцелели след жестокото преследване, при което по заповед на император Максимиан били изгорени около двадесет хиляди християни, събрани в църковен храм. Паметта на тези Никомидийски мъченици се отбелязва на 28 декември.

След гонението Ермолай, Ермип и Ермократ били принудени да се укриват на различни места. Въпреки опасността те не прекратили духовното си служение. Винаги когато им се предоставяла възможност, поучавали езичниците в християнската вяра и ги насочвали към Христос.

Свети Ермолай изиграл особено важна роля в живота на свети Пантелеймон. Когато срещнал младия лекар, той провел с него вдъхновена беседа и го обърнал към християнството. По-късно Пантелеймон бил заловен и подложен на мъчения от император Максимиан. На въпроса от кого е научил за Христовата вяра той не пожелал да излъже и разкрил името на презвитер Ермолай.

Скоро след това Ермолай бил задържан заедно със своите съслужители Ермип и Ермократ. Тримата били доведени пред императорския съд, където смело и открито изповядали Христос като истински Бог. Те отказали да се поклонят на езическите идоли и осъдили идолопоклонството. Заради непоколебимата им вяра били осъдени на смърт и посечени с меч.

Паметта на света Параскева Римлянка и на свещеномъчениците Ермолай, Ермип и Ермократ напомня за силата на вярата, духовната твърдост и готовността човек да отстоява своите убеждения дори пред лицето на преследвания и смърт. Техният живот остава пример за християнско служение, милосърдие, смелост и вярност към Бога.