Димитър Георгиев, финансист и анализатор на международните пазари, предупреди, че ако конфликтът в Близкия изток продължи още няколко седмици, цената на петрола може да надхвърли 100 долара за барел.

Според него ескалацията на напрежението и новите американски удари срещу Иран са довели до сериозни затруднения в доставките през Ормузкия проток и до рязко поскъпване на суровината.

„Сортът „Брент“ беше паднал до 70 долара за барел, а в момента е 92,27 долара – увеличение с около 30% само за две седмици. Търсят се алтернативни маршрути на Ормузкия проток, но изграждането на реални алтернативи ще отнеме години“, посочи в ефира на БНР Георгиев.

Въпреки това той очаква в рамките на една-две седмици страните отново да седнат на масата за преговори, тъй като продължаващият конфликт нанася щети както на производителите, така и на потребителите на петрол.

По думите му отражението вече се усеща и в България – освен поскъпването на бензина и дизела, несигурността води и до по-слаб туристически сезон заради по-високите цени на самолетните билети и затрудненото планиране на полетите. Подобна тенденция се наблюдава и в Гърция.

Георгиев отбеляза, че международните пазари отчитат десети пореден ден на ръст в цените на петрола, което означава, че горивата у нас ще продължат постепенно да поскъпват.

Очакванията му са бензинът и дизелът да поскъпнат с още 10–15%. При нова ескалация на конфликта обаче, по думите му, „няма лимит“ за цените на горивата.

Финансистът подчерта, че въпреки това България остава сред страните с най-евтини горива в Европа заради по-ниските акцизни ставки и наличието на собствена рафинерия.

Той допълни, че според информация от „Лукойл“ са осигурени доставки за следващите три месеца. По думите му проблемът не е липсата на петрол, а транспортирането му през Близкия изток. България е в сравнително добра позиция, тъй като основният внос идва от Азербайджан, а съществуват и алтернативни транспортни маршрути.

В коментар за публичните финанси Георгиев прогнозира, че бюджетният дефицит през 2026 г. вероятно ще бъде около 4%, а не заложените 5,7%.

Според него по-високият планиран дефицит се дължи основно на значителен обем капиталови разходи, които трудно могат да бъдат реализирани до края на годината.

„Напълно възможно е дефицитът да се доближи до 3%. До края на октомври правителството трябва да внесе проекта за бюджет за 2027 г. с тригодишната макрорамка, която ще покаже реалните намерения за публичните финанси“, коментира анализаторът.