Държавният газов доставчик „Булгаргаз“ приключва 2025 г. с финансова загуба в размер на 267,2 млн. лева. Основният генератор на този дефицит е договорът с турската държавна компания „Боташ“, по който българската страна е платила за неизползван капацитет 250,5 млн. лева. Това показват данните от официалния годишен финансов отчет на дружеството за изминалата година, пише Nova.

Държавното предприятие има:

● Нетна загуба: Отрицателният финансов резултат възлиза на 267 217 хил. лева. За сравнение, предходната 2024 г. също приключва на червено със загуба от 315 889 хил. лева.

● Срив в брутната печалба: Брутният резултат от продажбите на природен газ е паднал почти наполовина – до едва 60 млн. лева през 2025 г., спрямо близо 119 млн. лева година по-рано.

● Общи приходи и разходи: Общите приходи от дейността намаляват с 4,36% до 1,43 млрд. лева, докато разходите остават в размер на 1,66 млрд. лева.

● Задълженията на „Топлофикация София“: Просрочените брутни вземания от столичното парно са нарснали да 1,287 млрд. лева (спрямо 985,5 млн. лв. през 2024 г.). Ликвидният недостиг, породен от това неплащане, е генерирал на „Булгаргаз“ допълнителни разходи за лихви в размер на 50 млн. лева.

Договорът с „Боташ“:

● Използван капацитет: През 2025 г. „Булгаргаз“ е използвал едва 23% от капацитета по споразумението с турската компания.

● Цената на въздуха: Разходите за неползван капацитет на входна точка Странджа 1 / Малкочлар възлизат на 250 458 хил. лева.

● Спрени плащания: Острата ликвидна криза и неизгодните условия са принудили „Булгаргаз“ да спре плащанията по месечните фактури за капацитет към „Боташ“ още от месец юли 2024 г., като към момента страните водят активни преговори за предоговаряне.

● Одиторска резерва: Независимите одитори изразяват квалифицирано мнение, подчертавайки, че този договор има характеристиките на „обременяващ договор“ по смисъла на международните счетоводни стандарти (МСС 37) и за него трябва да бъде начислена провизия, тъй като разходите превишават икономическите ползи. Ръководството на „Булгаргаз“ оспорва това, аргументирайки се, че споразумението гарантира диверсификация, сигурност и гъвкавост, и има по-скоро обществено значим, отколкото чисто търговски смисъл.

Освен по турското направление, „Булгаргаз“ отчита и 34,7 млн. лева разходи за неизползван капацитет за регазификация и пренос от терминала в гръцкия град Александруполис.

На фона на финансовите сътресения, чисто оперативната дейност по осигуряване на синьо гориво бележи лек ръст. През 2025 г. „Булгаргаз“ е доставил общо 18 006 026 MWh природен газ (увеличение с 1,51%). Продадените количества възлизат на 17 552 950 MWh, което е лек спад от 1,42% спрямо предходната година.

Миксът на доставките е разделен между два основни стълба:

● Тръбен газ (Азербайджан): Доставени са 10 095 664 MWh. Дългосрочният договор с азербайджанската AGSC се оказва ключов балансьор, осигурявайки цени, по-ниски от тези на европейските газови хъбове.

● Втечнен природен газ (LNG): Закупени са 7 034 028 MWh. През годината са доставени 7 карга – три на терминала в Александруполис и четири на терминали в Турция. Тежка авария на терминала в Александруполис през януари (отстранена чак през август) принуди „Булгаргаз“ спешно да пренасочи доставките си към Турция.

● Други източници: Закупени са количества на виртуална търговска точка (668 431 MWh) и по договори за балансиране (207 903 MWh).

Въпреки опитите за стъпване на съседни пазари (Румъния, Унгария, Молдова, Украйна), „Булгаргаз“ губи позиции на родния пазар. При обща консумация на газ в България от 27,64 млн. MWh за 2025 г., пазарният дял на държавното дружество се свива до 60,23% (спрямо 61,87% през 2024 г. и над 76% през 2022-2023 г.).