Русия е провеждала наблюдение с дронове на европейски ядрени обекти в продължение на 18 месеца, съобщава Международният институт за стратегически изследвания (IISS), цитиран от АП. Кремъл е организирал съгласувана кампания за наблюдение, използвайки дронове, изстрелвани от кораби от т.нар. сенчест флот. Целите са били ядрени обекти в държави членки на НАТО, сред които Великобритания, Германия, Франция, Белгия, Дания и Нидерландия.

Анализът обхваща 144 инцидента в повече от дузина страни от края на 2024 г. насам. Специалистите са стигнали до заключението, че руското разузнаване е действало с „висока степен на безнаказаност“, заварвайки властите в цяла Европа неподготвени и объркани. Инцидентите са станали в периода между 2024 и 2026 г., като пикът им е през септември 2025 г., когато се наложи временното затваряне на няколко европейски летища, включително в Германия, Испания и Дания.

Премиерът на Дания Мете Фредериксен определи инцидентите в страната като „най-сериозната атака срещу датската критична инфраструктура до момента“.

IISS заяви, че руската кампания е била „стратегически провал“ за Европа, разкривайки, че противовъздушната отбрана на континента не е подготвена да се справи с настоящата заплаха.

Заместник-командващият силите на НАТО в Европа Джон Стрингър заяви пред „Асошиейтед прес“, че всяка държава членка на Алианса трябва сама да реши как да реагира на подобни заплахи.

Няколко висши европейски служители заявиха, че има основания тези действия да бъдат приписани на Русия. Стрингър обаче не побърза да обвини Москва директно, но предположи, че дейността се вписва в модела на поведение, наблюдаван в широко разпространената кампания за дестабилизация в цяла Европа, за която западните служители обвиняват Русия след нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г.

От малкото държави, които официално са потвърдили наблюдения на дронове, само Швеция е обвинила Москва директно. Това се случи, след като военен дрон прелетя към френски самолетоносач от руски кораб.
Президентът Владимир Путин заяви през май, че Русия не води саботажна кампания срещу Европа. Въпреки това докладът на IISS се фокусира върху съмнителна дейност в Балтийско море, включително случая с българския кораб „Вежен“. Той беше задържан край шведския бряг през януари миналата година, след като Латвия съобщи за скъсан оптичен кабел в Балтийско море, а шведската прокуратура обяви, че разследва възможен саботаж. Няколко дни по-късно плавателният съд беше освободен. А през октомври 2025-а прокуратурата на Швеция прекрати окончателно делото и посочи технически неизправности на плавателния съд като причина за събитието./“Асошиейтед Прес“/Nova