Около 15 минути след катастрофалното земетресение с магнитуд 9 в района на Тохоку на 11 март 2011 г. почти цяла Япония се е изместила с около 5 милиметра на изток, съобщава „New Scientist“.

Това необичайно тектонско движение е било предизвикано от мощна сеизмична вълна, която е пропътувала около 5800 километра до земното ядро и след това се е върнала обратно към повърхността.

На фона на огромните разрушения от земетресението – включително локални премествания на сушата с няколко метра, както и 40-метрови цунами вълни, довели до аварията във Фукушима, изместване от 5 милиметра изглежда незначително. Въпреки това учените подчертават, че то се е случило върху изключително голям географски обхват от около 3000 километра, което го прави едно от най-мащабните регистрирани координирани движения на земната кора.

Изследователката Сунюн Парк от Университета на Чикаго посочва, че необичайното в случая е не само мащабът, но и синхронният характер на движението, пише БГНЕС. По думите ѝ почти цяла Япония е регистрирала едновременно „малка стъпка“ на изток без наличие на отделно земетресение в същия момент.

Данните от GPS и сеизмични измервания показват, че изместването не е било локализирано, а е обхванало целия японски архипелаг и вероятно дори прилежащи океански зони. Според учените, ако е имало достатъчно гъста мрежа от подводни сензори, е щял да бъде установен още по-точен обхват на движението.

Анализът показва, че след основното земетресение сеизмични вълни са се разпространили дълбоко към вътрешността на Земята, достигнали са до ядрото и са се отразили обратно към повърхността. Обикновено тези вълни отслабват значително по пътя си, но при събитието в Тохоку първоначалният трус е бил толкова мощен, че дори отслабената обратна вълна е била достатъчна да предизвика синхронно движение на няколко тектонски плочи.

Учените предполагат, че силното първично земетресение е отслабило границите между плочите, което ги е направило по-уязвими към допълнително движение при пристигането на отразените дълбоки вълни.
Изследователите подчертават, че това откритие показва наличието на по-сложни механизми след големи земетресения, които могат да предизвикат допълнителни и широкообхватни деформации на земната кора, дори минути след основното събитие.

Според сеизмолози това има значение и за други региони със сходни тектонични условия, тъй като показва, че големите земетресения могат да предизвикат забавени, но широко разпространени движения на разломи на много по-големи разстояния, отколкото се е смятало досега.