България продължава да функционира с удължен бюджет поради липсата на приета редовна финансова рамка за настоящата година. По време на брифинг в Народното събрание председателят на Временната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов от парламентарната група на „Прогресивна България“ представи нов пакет от промени в удължителния закон за бюджета.

Той припомни, че преди дни вече е била внесена поправка, свързана с индексацията на минималните пенсии. Причината е, че действащото законодателство не е позволявало те да бъдат актуализирани по т.нар. швейцарско правило. По думите му това е била първата необходима стъпка, а в резултат на текущия анализ на финансовото състояние, извършван от Министерството на финансите, сега се предлагат и допълнителни корекции.

Една от тях предвижда намаляване на държавната субсидия за политическите партии. В момента размерът ѝ е 4,09 евро за действителен глас, а предложението е сумата да бъде редуцирана до 3 евро. Според Проданов промяната трябва да влезе в сила от датата на конституиране на новия парламент – 30 април.

Той посочи, че освен очаквания бюджетен ефект, мярката има и символично значение. Според него политическите сили трябва да демонстрират готовност да споделят тежестта на необходимите ограничения в условията на сложна финансова ситуация. Предложението ще бъде разгледано на заседание на комисията през следващата седмица.

Втората промяна засяга максималния размер на държавния дълг. Проданов обясни, че действащите разпоредби позволяват поемането на нов дълг единствено за рефинансиране на стари задължения с настъпващ падеж. По негови думи през тази година вече са рефинансирани около 1,4 млрд. евро чрез емитиране на държавни ценни книжа.

Той подчерта, че нито удължителният бюджетен закон, нито Законът за публичните финанси дават възможност за използване на дългово финансиране за покриване на текущи разходи или инвестиции. Именно затова се предлага Министерството на финансите да получи възможност да осигури допълнително финансиране чрез нов дълг в размер на 3,8 млрд. евро.

По-голямата част от средствата ще бъдат насочени към предварително финансиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. Проданов отбеляза, че основният обем от плащанията по плана предстои именно през тази година. До 31 август, когато трябва да приключат допустимите разходи, предстои разплащане на проекти за около 4,4 млрд. евро.

Третият пакет от промени е свързан с COVID добавките към пенсиите. Проданов припомни, че първоначално размерът им е бил различен, но впоследствие е фиксиран на 60 лева месечно. По думите му това е била временна социална мярка, въведена в условията на пандемията, която с времето се е превърнала в постоянен елемент от пенсионните плащания.

Той подчерта, че управляващите не възнамеряват да намаляват или премахват тази сума за настоящите пенсионери. В същото време според него подобни плащания имат социален, а не осигурителен характер и размиват връзката между направените осигурителни вноски и размера на получаваните пенсии. Това, по думите му, отслабва доверието в системата и намалява мотивацията за деклариране на реалните доходи.

Предложението на „Прогресивна България“ е COVID добавката да остане за всички настоящи пенсионери, но от 1 юли тя да не се актуализира по швейцарското правило. Индексацията ще продължи да се прилага само върху основната пенсия, докато частта, представляваща добавка, ще остане непроменена. Освен това за пенсиите, отпуснати след 1 юли, вече няма да се включва COVID компонент, тъй като мярката е била замислена като временна подкрепа в извънредни условия.

В заключение Проданов заяви, че управляващите не предвиждат повишаване на данъците, независимо от очакваното решение на Европейската комисия относно свръхдефицитите.