ИСС с тревога отчита значителния спад на населението в трудоспособна възраст с близо един милион души за последните 15 години. Това е тревожен и ясен индикатор за все по-сериозните дефицити на пазара на труда. Коефициентът на демографско заместване, при който на всеки 100 излизащи от пазара на труда се падат едва 69 младежи, разкрива сериозно предизвикателство пред кадровата приемственост. Този дефицит изисква спешни политики за гарантиране на кадровата обезпеченост на българската икономика и на функционирането на стратегическите обществени системи, които са гръбнакът на икономическата стабилност.
Това посочва Икономическият и социален съвет на Република България в Анализ на тема „Възпроизводството на работната сила в професиите, обезпечаващи основни икономически и обществени сектори“, разработен по предложение на Народното събрание.
В приетия на пленарна сесия документ се подчертава, че въпросът за възпроизводството на работната сила в професиите, обезпечаващи основните икономически и обществени сектори, придобива все по-централно значение за България. През последните десетилетия страната се сблъсква с едновременно действие на няколко неблагоприятни процеса – трайно намаляване на населението, ускорено застаряване на трудовия ресурс, висока външна миграция на млади и квалифицирани кадри и задълбочаващи се дисбаланси между образователната система и потребностите на икономиката. Тези тенденции поставят под сериозен натиск възможностите за нормално функциониране на редица стратегически сектори и вече водят до осезаеми дефицити на работна сила.
Анализът откроява като най-силно засегнати здравеопазването, социалните и дългосрочните грижи, промишленото производство, инженерните и техническите професии, туризма и услугите, както и редица ключови обществени системи, включително образование и сигурност. В анализа се откроява и структурното несъответствие между образователните профили и потребностите на икономиката, което води до едновременно свръхпредлагане в едни области и остър недостиг в други. В тази връзка се подчертава необходимостта от ефективна система за кариерно ориентиране, подпомагаща информирания избор на ученици и студенти.
ИСС счита, че приоритет трябва да бъде активирането на вътрешните резерви и създаването на условия за задържането и завръщането на български специалисти в страната, включително чрез стимулиране създаването на качествени работни места и адекватни работните заплати.
ИСС констатира, че отсъствието на структурирана национална система за предоставяне на дългосрочна грижа в условията на застаряването на населението и голям брой зависими лица налага извеждане на сектора на тези услуги като стратегически национален приоритет. Значителен брой български специалисти в тази сфера в момента са интегрирани в системите на други държави членки на ЕС, което представлява ценен, но неизползван капацитет за националната икономика.
Анализът подчертава необходимостта образователната система да се адаптира към ускореното навлизане на автоматизацията, роботизацията и изкуствения интелект, като се засилва подготовката в областта на дигиталните и инженерните компетентности.
Сред ключовите изводи са и мерките за повишаване на мотивацията и професионалното развитие на специалистите в здравните и социалните грижи, както и необходимостта от стабилизиране на кадровия ресурс в тези сфери. Според анализа макар технологичната модернизация да повишава производителността, кадровият дефицит и неблагоприятната възрастова структура застрашават устойчивостта на постигнатите резултати в индустрията. Съветът препоръчва да се създаде национален механизъм за прогнозиране на потребностите от работна сила, обвързан с образователната система и разработван в партньорство между държавата, работодателите и синдикатите.
ИСС предлага стимули за избор на инженерни и технически професии, включително стипендии, данъчни облекчения и подобряване на условията на труд, както и мерки за повишаване на кариерната предвидимост. Подчертава се и ролята на преквалификацията и сътрудничеството между бизнеса и образованието като инструмент за адаптиране към променящите се икономически нужди. Продължаващите регионални дисбаланси водят до концентриране на кадри в големите центрове и недостиг в по-слабо развитите райони, което затруднява предоставянето на основни обществени услуги, се посочва още в акта.
Пленарната сесия на ИСС прие и Анализ на динамиката на брутната добавена стойност по икономически дейности (А21) през периода 2015 – 2024 г. В него ИСС отбелязва, че в рамките на периода 2015-2024 г. са налице структурни изменения на българската икономика, които показват, че приноса на „Аграрния сектор“ и сектор „Индустрия“ в страната постепенно отстъпват своите позиции за сметка на сектора на „Услугите“.