Пълната Луна, която ще се появи на небето на 30 и 31 май 2026 г., представлява рядко явление – синя микролуна, резултат от необичайно стечение на обстоятелствата, което няма да се повтори до 2053 г. Тя ще бъде едновременно синя Луна и микролуна, намирайки се близо до апогея – най-отдалечената точка в леко елиптичната орбита на Луната около Земята.

Синята Луна не изглежда буквално синя – това е явление, настъпващо поради несъответствието между лунния месец, известен като синодичен месец (29,53 дни), и по-дългия календарен месец (обикновено 30 или 31 дни). Поради тази разлика позицията на пълната Луна в календарния месец се измества леко всеки месец, и веднъж на 2 или 3 години тя настъпва достатъчно рано, за да може следващата пълна Луна да се появи в края на същия месец.

Майската пълна Луна е известна като Цветна Луна – наименование, дадено от „Фермерския алманах“, пише БГНЕС. Макар тези обозначения обичайно да не се прилагат към синя Луна, настоящото явление съчетава и двете характеристики. На разстояние от 406 135 километра от Земята тази Луна ще бъде най-отдалечената пълна микролуна от трите, настъпващи през 2026 г., и следователно най-малката пълна Луна, видима до 2028 г. Следващата синя микролуна няма да се появи преди юли 2053 г.

Микролуните и суперлуните са естествен резултат от леко овалната форма на лунната орбита. В рамките на всяка орбита Луната преминава през точката на перигея – най-близката до Земята – и точката на апогея – най-отдалечената. Средното разстояние на Луната от Земята е около 384 400 километра, но перигейните и апогейните разстояния варират поради гравитационното привличане на Слънцето и постепенно изменящата се връзка между Земята и Луната. Освен това лунната орбита прецесира – овалът не следва точно един и същ път всеки път. Тази несинхронизираност между времето на перигеите и апогеите и лунния цикъл означава, че всяка година се наблюдават само две или три пълни микролуни и три или четири пълни суперлуни.

Не съществува официална дефиниция за суперлуна или микролуна – дали ще наблюдаваме такава, зависи от прилаганите критерии. Уебсайтът Time and Date поставя строга граница за микролуна на 405 000 километра от центъра на Земята. Астрофизикът и специалист по затъмнения Фред Еспенак от Astropixels определя микролуната като луна, намираща се „в рамките на 90 процента от най-голямото ѝ разстояние до Земята в дадена орбита“ – по-широка дефиниция, отчитаща изменящите се разстояния на апогея и перигея.

Технически пълната Луна представлява сизигия – астрономически термин за праволинейното подравняване на три или повече небесни тела – в случая Земята, Луната и Слънцето. В резултат на това подравняване Луната се намира от противоположната страна на небето спрямо Слънцето, а синята Цветна микролуна може да бъде наблюдавана на източния хоризонт, срещу посоката на залеза, от всяка точка на света.