„Всяко свлачище има три етапа на развитие. Първият е подготвителен, който в конкретния случай на пътя Смолян – Пампорово беше от порядъка на няколко часа от сутринта до ранния следобед.“

Това обясни в „Тази сутрин“ проф. Стефчо Стойнев, ръководител на катедра „Хидрогеология и инженерна геология“ в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.

Вторият етап е активното свличане, а третият – последващо бавно затихване на свлачищните деформации.

„От това, което видях, най-вероятно се намираме в края на втория етап. Или казано с други думи – свлачището е все още активно. Все още има опасност да увеличи обхвата си, но не в този размер“, обясни геологът.

По думите му Родопите по чисто геоложки признак и морфология благоприятстват развитието на такива свлачищни процеси.

„Навсякъде в Родопите, особено източната част в района на Кърджали, има десетки, да не кажа стотици свлачища, които са резултат на природните дадености в планината“, каза още проф. Стефчо Стойнев.

Целта е да се установи дали могат да се предприемат мерки за временно укрепване и изграждане на временен път
„Това свлачище показва, че имаме изключително силно преовлажняване на земните маси, които са се придвижили по склона в този участък“, допълни той.

По думите му това свлачище е една малка част от най-голямото свлачище в България – смолянското свлачище.

„То е проучвано в края на миналия век доста детайлно. Знае се неговата геометрия и още тогава се е знаело, че основната причина за възникването и развитието на свлачищните процеси в тези райони, освен геоложките, това са подземните води“, поясни проф. Стойнев.

„В случая имаме такава основна причина, свързана с водонасищане на земните маси, с преовлажняване, влошаване на техните свойства. Най-вероятното основната причина за преовлажняването е топенето на снеговете и дъждовете“, каза още експертът.

Според него много трудно е можело да се предотврати свлачището на пътя Смолян – Пампорово, защото подготвителният етап е бил много кратък.

По думите му превенцията е свързана с изграждане на мониторингови системи, които да следят основните фактори, които водят до свлачищните процеси.

„Смятам, че има възможност да упражняваме превенция, но в един момент природата би могла да ни изненада, както в случая“, на мнение е геологът.