С настъпването на пролетта и очакванията за по-топло време, здравните експерти напомнят, че преходните периоди крият специфични рискове за организма.

Темата коментира в предаването „Тази събота и неделя“ инфекционистът Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Бернски университет.

По думите му, макар типичните зимни инфекции като грипа да отшумяват, все още се регистрират случаи на респираторно-синцитиален вирус, както и на варицела и морбили.

„Преминаваме от зимни към целогодишни заболявания, но рискът не изчезва“, подчерта специалистът.

Особено внимателни трябва да бъдат хората с хронични заболявания, най-вече със сърдечно-съдови проблеми. Д-р Илиев напомни, че резките температурни амплитуди могат да влошат състоянието им, затова е важно стриктното приемане на предписаните медикаменти.

По отношение на широко рекламираните хранителни добавки експертът е категоричен – липсват научни доказателства, че те реално „подсилват“ имунната система. Той определя това като един от най-разпространените митове.

Вместо това Илиев препоръчва класическите, но ефективни мерки: повече сън, балансирано хранене, физическа активност, ограничаване на стреса, алкохола и тютюнопушенето

Инфекционистът обърна специално внимание на увеличаващите се случаи на морбили в България. Основната причина остава недостатъчното ваксинационно покритие.

Той припомня, че митът за връзка между ваксините и аутизма произлиза от дискредитирано изследване на Андрю Уейкфийлд, чиято теория е напълно опровергана. Въпреки това недоверието към ваксините продължава да съществува.

Допълнителен проблем представляват и практиките с фалшиви сертификати за имунизация, които създават риск за общественото здраве.

Илиев коментира и състоянието на здравната система в България, като подчертава необходимостта от бързи мерки с незабавен ефект за пациентите, дългосрочни реформи с устойчив резултат и ограничаване на финансовите „течове“ в системата

Д-р Илиев даде пример с различните цени, на които болници закупуват едни и същи медикаменти – практика, която натоварва бюджета на здравната каса.

Той направи сравнение със здравната система в Швейцария и посочи като ключова разлика координацията в лечението. Там пациентите следват ясно определен медицински път, координиран от специалист, докато в България често са оставени сами да търсят лечение и специалисти.