На Светла сряда (Празна сряда) от Светлата седмица се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести.

Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

На този ден сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка, а в Дупнишко — обичаят Ладино хоро. В играта Ладино хоро девойките се налавят в кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Наоколо другите пеят песен, която е адресирана към последната мома в редицата и в нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя – за коняр, за овчар, за говедар.

При обичая Мара Лишанка се взимат от три млади булки по един чехъл с различен цвят и се напъхват един в друг. Така се оформя кукла, наречена Мара Лишанка, забражда се и се накичва като булка със сребърни невестински накити – титрици. След това се избира мома, която трябва да е лазарувала и да има живи родители. С обредни песни момите отиват в средата на селото и се разделят в две редици, хванати за ръце.

Две по две девойките започват диалог с Мара Лишанка – с момата, която носи куклата, и пеят песен. Мара Лишанка им отговаря и диалогът продължава, като си предават куклата една на друга. После момите, придружени от ергени и други жени и мъже от селото, отиват на реката, „окъпват“ куклата, измиват си лицата и се връщат в селото. Обичаят се изпълнява за осигуряване на дъжд и плодородие, за да се предпазят момите да не ги залюби змей и за да раждат деца булките.

Светите Аристарх, Пуд и Трофим

Тези трима апостоли от широкия кръг на разпространителите на Христовото учение по света били ученици на свети апостол Павел. Тримата се споменават в книгата „Деяния апостолски“ и в посланията на апостол Павел. Както при повечето от тружениците за благовестието на Христос, за техния живот са запазени много малко сведения.

Авторът на „Деяния апостолски“, евангелист Лука, определя Аристарх като македонец от Солун. Вероятно е бил евреин по народност, защото обикновено по градовете първите последователи на апостол Павел били евреи. Евреите имали познания за единия истински Бог, както и очакването за идването на Месия – Христос, затова те по-лесно възприемали апостолската проповед, стига да не проявявали упорство срещу Христовото учение. Според запазени древни документи Аристарх вероятно бил от градските първенци. Преданието го сочи като епископ на град Апамея в Сирия. Но същевременно той придружавал апостол Павел при неговите проповеднически пътувания, както и при затворничеството му в Кесария Палестински и пътуването под стража за съд в Рим. Затова апостолът го нарича съзатворник и сътрудник.

Свети Пуд се споменава от апостол Павел сред хората, които били край него, когато бил под домашен арест в Рим. Има сведение, че бил член на римския сенат. Като благочестив и добродетелен човек, приемал у дома си светите апостоли Петър и Павел, при него се събирали и други вярващи за молитва, тъй че неговият дом впоследствие се превърнал в църква.

Свети Трофим също се споменава в книгата „Деяния апостолски“, както и в едно от посланията на апостол Павел като негов помощник в проповедническото дело. Трофим заедно с Пуд и Аристарх придружавал апостол Павел при неговите пътувания и споделял всички несгоди с тях.

Тези трима апостоли умрели мъченически в Рим заедно с апостол Павел в 67 г.