Над 400 000 българи тръгнаха на път, а тепърва предстои голямото връщане.

Как да караме така, че да не изгорим нито нервите си, нито заплатата си? И кога икономичното шофиране всъщност става опасно?

Митовете зад волана се оказват по-упорити и от трафика преди празниците. Пример номер едно – колкото по-бавно караш на магистралата, толкова повече пестиш.

„Прекалено бавното каране на магистрала е опасно. Трябва да се движим със скорост, съобразена с няколко неща. Ако е много натоварен трафикът и много автомобили изпреварват, тогава ще караме една идея по-бавно, за да сме в безопасност. И ще спазваме по-голяма дистанция. Ако навън времето е лошо, вали, има сняг, лед, ще караме доста по-бавно от ограничението. Каране бавно без причина е също опасно, защото разликата в скоростите може да е прекалено голяма”, обяснява Андрей Попов.

Другата крайност – газ до дупка. Резултатът е, че нито пристигаме по-бързо, нито по-пестеливо. Само по-нервни и с по-празен резервоар. „Освен че ще бъдем опасни за себе си и околните, увеличаваме консумацията на гориво. Агресивното шофиране води до по-голяма консумация на гориво”, обясни Андрей Попов.

Има обаче един прост трик, който не струва нищо – дистанцията.

„Златното правило за безопасно шофиране е двете секунди. Избираме си стационарен обект. Да кажем билборда. В момента, в който колата пред нас премине билборда, започваме да броим – 21, 22. Не трябва да сме преминали билборда в момента, в който кажем 22. Ако не сме минали, това означава, че дистанцията ни е безопасна. Ако сме го подминали преди да кажем 22, означава, че сме прекалено близо до автомобила пред нас”, обяснява Попов.

Съветва още да сме предсказуеми и да подаваме мигачи. Обяснява и, че при подаване на по-ниска предавка, двигателят действа като спирачка.

Още един мит от пътя – ниските обороти винаги означават икономия.

„Трябва да има баланс между скоростта, с която се движиш и предавката на автомобила”, съветва Андрей Попов.

Колкото до модерните системи на автомобилите – автопилотът може да помага с плавната скорост, но не и да мисли вместо нас. „Затова, въпреки че имаме модерни и мощни коли, не трябва да разчитаме на колата да ни спаси. Ако нямаме видимост и има дълга колона, не можем да се приберем безопасно, не предприемаме изпреварване”, обяснява експертът.

Тези съвети Андрей ги дава главно на чужденци. Неговите курсанти са мигранти от целия свят. И пестенето и безопасността зависят от маниера на шофиране. „Ако идват от западна държава, са шокирани. Ако са от страни с близък манталитет като нашия, там при тях вече е нещо нормално. Имам чужденци от Индия, Пакистан, Ирак – те казват при вас е рай. Спазват се правилата. Имах курсист от Индия, който си държеше ръката на клаксона. Те така са свикнали, да дадат знак на другите, че влизат в кръстовище например”, разказва Андрей Попов.

Дава съвет и за по-евтино пътуване. „Споделеното пътуване. Качвам приятели, познати, пътуваме заедно и си поделяме горивото”, казва той.

И като теглим чертата – рецептата е проста, но рядко спазвана: по-малко агресия, повече толерантност. Защото на пътя бързането почти винаги излиза най-скъпо.

„Агресивното шофиране го забравяме. То удря в портфейла веднага. Плавно тръгване, плавно спиране”, съветва Попов.