Пловдивският апелативен съд намали от 15 на 10 години наказанието, наложено от Окръжния съд на С. А. Той е признат за виновен в това, че на 19. 06. 2023 г. в с. Болярци, умишлено е умъртвил Г. А. и е направил опит умишлено да умъртви Р. С. , като опитът за последния е останал недовършен по независещи от волята му причини и деянието е извършено с особена жестокост.

  Подсъдимият е осъден да заплати да заплати 102 000 евро на наследниците на Г.А. и 25 564 евро на пострадалия Р. С., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Подсъдимият се разделил с бившата си жена, която оставила при него двете им деца и заживяла с друг мъж в друго семейство. Първоначално тя отказала да даде родителските права на бащата, но впоследствие се съгласила. На 19.06.2023г. негови близки занесли подготвените от адвокат документи на майката, но тя отказала да се подпише. Майката на подсъдимия и неин роднина напуснали новият дом на снахата, но започнали да хвърлят камъни към новото семейство. Дошли полицаи и написали предупредителни протоколи на роднините на подсъдимия.

Надвечер подсъдимият получил заплахи по телефона от роднини на бившата си жената и сам потърсил кварталния полицай за помощ, но не го намерил. През това време пристигнали тима души от другия род с кола и нападнали майката на подсъдимия и негови близки. Подсъдимият се включил в боя да защити семейството си и намушкал Р. С. с нож, той избягал, а след него намушкал многократно и пострадалия Г. А., който по-късно починал.

В решението си Апелативния съд приема, че по случая има наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства за С. А. и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за него.

Посочено е, че семейството на подсъдимия било нападнато. Това обстоятелство правилно е било отчетено от първостепенния съд, но не в достатъчна степен. Категорично е установено, че подсъдимият се е въоръжил с нож, но това е сторено след като е получил преди това заплахите по телефона, че с него и семейството му ще се саморазправят. Нещо повече, той е наприл опит да се обърне към органите на реда, след като е осъзнавал, че назрява конфликт с непредвидими последици.

Не е без значение и обстоятелството, че всъщност инцидентът е възникнал след като бившата му жена отказала да подпише съответните документи, които на два пъти са й носени и които са свързани именно с желанието на подсъдимия  по съответния правно регламентиран ред да продължи да отглежда децата, родени от съвместното им съжителство.

По време на инцидента наранявания са получили майката и бащата на подсъдимия, което лично е възприето от подс. С.А., което се е оказало и основният мотив за стореното от него.

От представената характеристика се установява, че срещу подсъдимия  няма данни да е нарушавал обществения ред. В обкръжението му няма лица от криминалния контингент и не са налице данни за злоупотреба с алкохол и наркотични вещества. Въз основа на това е направен и извод, че извършеното деяние се явява изолирано в неговия живот. То е свързано с желанието му да полага грижи за децата си, което е и в основата на възникналия конфликт. Поради това се приема и наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Целите на наказанието, биха се постигнали и с наказание от 10 години лишаване от свобода, което би било справедливо и изцяло ще съответства както на генералната, така и на специалната превенция.

Решението на апелативния съд подлежи на протест и обжалване пред Върховния касационен съд.