Цените на горивата у нас рязко се повишиха след избухването на военния конфликт в Близкия изток и последвалото затваряне на Ормузкия проток, през който преминават около 20% от световните доставки на петрол.

По българските бензиностанции средната цена за бензин A-95 е между 1,24 – 1,29 €/л, дизелът върви 1,26 – 1,31 €/л, спрямо последната информация на сайта fuelo.bg.  У нас държавата осигури 25 млн. евро или 20 евро месечно за хората от уязвими социални групи, за да компенсира по-големите им разходи на транспорт. Но регулация на пазара няма.

Проверихме каква е ситуацията в другите балкански страни.

Правителствата в Босна и Херцеговина, Хърватия и Сърбия също вече предприеха извънредни мерки, но цените по бензиностанциите продължават да се покачват по-бързо, отколкото регулаторите успяват да ги овладеят, пише бТВ.

В Босна и Херцеговина цените на дизела са се повишили с около 28,5% от началото на март, като средната цена достига 3,02 конвертируеми марки (около 1,51 евро) за литър към 17 март, сочат данни на „Синхуа“. На някои бензиностанции дизелът достига до 3,20 конвертируеми марки (около 1,61 евро) за литър.

Властите в Босна и Херцеговина и Република Сръбска засилиха проверките. Инспекторите са установили нарушения на надценките в 55 от общо 130 проверки и са наложили глоби за около 414 000 евро.

Сърбия предприе едни от най-агресивните мерки. Президентът Александър Вучич призна, че ситуацията е критична и обяви освобождаването на 40 000 тона петрол от държавните резерви и заяви, че цената на дизела ще може да се увеличи само с четири динара до 212 динара за литър (приблизително 1,80 евро), далеч под реалистичната пазарна стойност от около 250 динара (2,13 евро). Правителството също така намали акцизите върху петролните продукти с 20% и удължи забраната за износ на суров петрол и горива до 2 април, съобщава „Ройтерс“.

Хърватия реагира рано, като на 9 март проведе извънредно заседание на правителството и въведе отново таван на цените на горивата за срок от две седмици. Премиерът Андрей Пленкович обяви, че цената на дизела е ограничена до 1,55 евро за литър – значително под очакваната пазарна цена от 1,72 евро, а бензинът е фиксиран на 1,50 евро за литър. Освен това правителството намали акциза върху дизела с 20 евро на 1000 литра. Ограниченията трябва да изтекат на 23 март.

По колконките в Северна Македония масовият бензин се търгува за 79,5 денара (1,27 €/л), а дизела за 85,5 денара (1,38 €/л). Там цените се определят административно – регулатор ги актуализира периодично, по примера на КЕВР и електроенергията у нас.  Обсъжда се намаляване на ДДС от 18% на 10%.

На Балканите най-скъпо е в Гърция. Бензин се зарежда за около 1,87 €/л, а дизел за около 1,80 €/л.  Властите в южната ни съседка са въвели таван на печалбите на търговците (до 0,12 €/л), а глобата за спекула достига 5 млн. евро. Мярката ще важи поне 3 месеца.

В Румъния ситуацията е подобна. Бензинът се продава за 8,05 леи/л (1,62 €/л), а дизелът за 8,20 – 8,70 леи/л (1,65 – 1,75 €/л). Депутатите подготвят законодателство за контрол на цените по цялата верига, което трябва да влезе в сила от април 2026. Вече е одобрено да се поддържат на стратегически резерви, както и държавата да прави мониторинг върху пазара.

В Турция на колонките бензинът е между 42-45,5 лири за литър (1,20 €/л), а дизелът – 42-47 лири/л (1,35 €/л). В южната ни съседка работи автоматична система, при която държавата намалява акциза, когато петролът поскъпва.

Криза без бърз изход

Федералният резерв на Далас определи ситуацията като равносилна на изваждането на близо 20% от глобалните доставки на петрол от пазара. Цената на сорта „Брент“ достигна до 119 долара за барел (около 101 евро) на 19 март, преди леко да се понижи, съобщава „Ню Йорк Таймс“.

Международната агенция по енергетика заяви, че е готова да освободи допълнителни количества от резервите на страните членки, общо 1,4 милиарда барела петрол, за да смекчи това, което определи като „най-голямото прекъсване на доставките в историята на петролния пазар“.

Енергийни анализатори на Балканите предупреждават, че рязкото поскъпване на горивата вероятно ще доведе до увеличение на цените на стоки и услуги в целия регион заради силната зависимост от петрола в транспорта и производството.