Публиката и творческата общност на Пловдив е поканена в едно от добре познатите артистични пространства на града – Галерия „Мария Луиза“, където неформалната обстановка, приятелското общуване с автори и доброто настроение създават атмосфера на непринуденост и близки отношения между творците. От 13-ти март ще се срещнем отблизо с творбите на двама автори: доайенът на пловдивската артистична гилдия Никола Певичаров и Даниела Стоянова – млада, но вече добре позната в творческите среди.

При съвместните изложби неизбежно възниква въпросът какъв е мотивът на авторите да направят заедно художествената си изява. В този случай могат да бъдат очертани доста допирателни. Въпреки, че са представители на различни генерации в пловдивското изкуство, между Никола Певичаров и Даниела Стоянова се откриват няколко забелязващи се сходства, чрез които работите им взаимно усилват своето въздействие. От една страна, това са формалните прилики: цветното петно, деликатния полутон, ритмичността и хармоничната композиция. От друга страна, обща е и нежната образност, при която всеки обект приема характер на символ. Чувствителността, която е самата тъкан на произведенията, във всеки жест и изобразителен мотив, и която насища с живот всяка точка, линия и петно. Поетичната метафора на изказа при Никола Певичаров и Даниела Стоянова, недоизказаното и смекченото от остри ръбове съкровено изживяване пренася в един свят на мекота и нежност, безопасност, и сложна, дълбока по смисъл символика.

Специфично при Никола Певичаров е фактурата: цвят, сякаш създаден от многовековни природни явления; които са издраскали многозначни рисунки, мистериозно появили се върху камък или дърво; като знаци от древна писменост – обветрени скали, оксидация от морски пръски, прах и слънце, натрупали белезите си във времето.

Даниела Стоянова изгражда графичните си творби от цвят и въздушен нежен ефект от наслагване на тонове. Тук черното, с неговия типичен за графиката контраст, отсъства; има мекота, има мило и лирично чувство. Рисунките и илюстрациите ѝ са различни като състояние от графичните ѝ творби; те са меки, спонтанни, породени от мигове на емоционален възторг. Чрез творбите си тя ни допуска в едно лично пространство, в което разкрива въображението, пречупва натурата през собствената си призма; и го прави леко фантастично, без да губи първоначалния си замисъл – чувство, породено от емоция, въплътено от акварела, туша и пастела в поезия.

Допирна точка, в които авторите се срещат. Лиричен напев на идеи, прошепнати тихо, като „на ухо“, поети от крилете на емоцията, която води двамата към намекнатите в заглавието на изложбата настроения.