КНСБ настоява за ежегоден ръст на заплатите с 10 процента. Това заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ, по време на представяне пред журналисти Меморандум за социално-икономическо развитие на България в периода 2026-2030 г.

В навечерието сме на поредните парламентарни избори и през последните 10-15 г. се превърна в ангажимент на КНСБ да представя пред гражданите и политическите партии своята визия за актуалните приоритети на социално-икономическото развитие на страната, как трябва да изглежда и как да върви напред България, каза още Димитров.

По думите му това са посланията на конфедерацията към кандидатите за властта.

Не е непосилна задача до 2030 г. минималната работна заплата да стане 1002 евро, а средната работна заплата да бъде 2225 евро. Минималната работна заплата да бъде минимум 50% от средната работна заплата, съобразно приетия текст в Кодекса на труда – чл. 244, пос очи Димитров. По думите му минималната работна заплата да ускори приближаването си до „заплатата за издръжка“ и към 2030 г. да бъде поне 80% от нея, предаде БТА.

Най-важната ни цел е икономиката да работи устойчиво и да генерира съответните доходи, без да генерира допълнителен инфлационен натиск, каза още Димитров.

В меморандума са посочени различни сектори от икономиката, за които КНСБ прави предложения за промени и мерки.

КНСБ отдава изключително важно значение на Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС, каза директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на конфедерацията Любослав Костов. Този правно обвързващ инструмент ще осигури провеждането на нова политика по минималните доходи в държавите членки, а специално за България той трябва да стимулира и преговорите по заплащането на труда на всички нива. За успешното и ефективно транспониране на Директивата трябва да бъдат извършени редица промени в Кодекса на труда, отнасящи се до трудовите възнаграждения, добави Костов.

Необходимо е пълно и ефективно транспониране на Директива (ЕС) 2023/970 за укрепване на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане. Според КНСБ данъчната система в България се нуждае от реформиране и поради тази причина от конфедерацията предлагат да се въведе необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата за страната; 15% данък върху доходите на физическите лица; 15% данък върху доходите на юридическите лица; намаляване на общата ставка на ДДС на 15%, каза още Костов.

За постоянно и адекватно актуализиране на размера на обезщетенията и социалните помощи за отглеждане на деца, отразяващи обективни и многостранни индикатори за тази необходимост – ръст на осигурителните доходи, издръжката на живот, линията на бедност и др., ще настоява КНСБ. За обезщетението за майчинство и отглеждане на дете до двегодишната му възраст би трябвало през втората година на майчинството да продължат да се спазват осигурителните правила и принципи и за нас справедливата формула е това обезщетение да бъде обвързано с обезщетението през първите 400 дни, каза Ася Гонева, консултант по социална защита в КНСБ.

Експерти от КНСБ в различни сектори от икономиката представиха възможни решения и мерки, които предлагат държавата да предприеме – национален план за справедлив преход; национална индустриална стратегия; визия за веригата на доставки, свързани с отбранителната промишленост; продължаване на модела за изграждане на индустриални паркове, защита на хората, останали без работа поради закриване на предприятия; картографиране на предприятия в риск; бързо изготвяне на енергийна стратегия, като дотогава да се прекрати политиката на изземване на парични средства от енергийните компании; преодоляване на енергийната бедност; нова стратегия за развитие на отрасъла „Водоснабдяване и канализация“, гарантираща устойчиво предоставяне на услуги на потребителите и достойни възнаграждения за работещите в сектора; нов закон за насърчаване на заетостта, отчитащ всички промени в пазара на труда; и др.

В Меморандума са посочени и предложения и мерки в областта на социалния диалог и колективното трудово договаряне, както и защита на основните права на работещите. Настояваме да се обърне особено внимание на секторния, отрасловия и браншовия социален диалог, каза националният секретар на КНСБ Величка Микова. По думите ѝ исканията на конфедерацията са за изменение в Кодекса на труда по повод Директивата за адекватни минимални работни заплати.

Меморандумът ще бъде изпратен до всички партии, а в следващите дни ще се състоят срещи с представители на партиите, които според социологическите агенции ще бъдат в следващия парламент, каза в заключение Пламен Димитров. Ще проведем с тях задълбочени разговори, за да чуем и техните виждания и да оповестим пред синдикалните членове коя партия какви предложения е направила, допълни той.