Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) публикува втори доклад, изследващ състоянието на пазара за микрокредитиране в страната.

Ако още на ниво оферта имат съмнения, че компанията е склонна да прояви насилие, просто да не работят с нея, съветват от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране
Данните са от национално представително проучване на „Тренд“ сред ползвателите на бързи кредити, поръчано от АОНК, предава bTV.

Основните данни от проучването:
24% от българите са взимали поне един бърз кредит през живота си, 84% от тях са взимали до три кредита;
¾ от изтеглените бързи кредити са между 500 и 2000 лв.;
На 74% от потребителите не им се е случвало да вземат кредит, за да покрият стар;
Само 30% проверяват дали фирмата, от която взимат заем, е вписана в регистъра на БНБ и над половината признават, че не са запознати с потенциалните опасности;
44% признават, че са прочели само най-важните клаузи в договора си за кредит, а 1 от 10 признават, че са подписали без да четат изобщо. Това са най-уязвимите потребители, поемащи финансов ангажимент без пълна информация за условията;
На 91% от потребителите им е било разяснено от представител на кредитната институция какви са условията по договора преди подписването;
Бързите кредити се използват основно за ремонтни дейности и покупка на техника. Повишава употребата на бързи кредити за покриване на разходи по здравни нужди.
Потребителите на бързи кредити не се ограничават само до социално уязвими групи, а включват хора и хора с по-различни мотивации и приоритети, обобщават от АОНК.

Други извод от проучването е, че поведението на клиенти на бързи кредити се характеризира с високо декларативно доверие към лицензираните компании, но ниска реална ангажираност с проверка на условията.

„Значителна част от потребителите не четат в детайли договора си или се запознават само с основни негови клаузи, което ги прави уязвими към нерегламентирани кредитори“, предупреждават от организацията.