Над 10 тона имитиращи млечни продукти заливат българския пазар ежегодно, като често достигат до потребителите „скрити” в менютата на хотели и закусвални. Поради ниската си себестойност тези имитации масово изместват истинското сирене, а експерти предупреждават, че разликата става все по-трудна за разпознаване дори от професионалисти.

Красимир Кирилов се занимава от 20 години с животновъдство. Произвежда млечни продукти като сирене, кашкавал и кисело мляко. И има своето обяснение, защо имитиращите продукти изместват истинските. „При тях себестойността е много по-малка”, казва Красимир.

Но разликата за потребителя била минимална, смята фермерът, сравнявайки цените на своите продукти и имитиращите.

„Едно кило сирене при нас с 5-6% масленост струва 20 лева или 10 евро”, казва Красимир.

Въпреки че продукт, подобен на сирене, трябва да е на различен щанд от самото сирене, то оказва се, че имитиращите продукти могат да достигнат до потребителя, без той да предполага, че консумира такъв.

„За мен тези неща отиват в олинклузивите, в хотелите, в закуските, където клиентът не може да контролира, какво ще му сложат. Там гонят цена – да смъкнат на 1,50 евро. Има хиляди хотели”, казва шеф-готвачът Станимир Радичев.

Той също произвежда своя марка сирене. Казва, че не прави компромис със суровината, но и е категоричен, че има и специалисти, които са достатъчно добри в имитацията, дотолкова, че дори и професионалистите да не могат да я различат.

А за да няма излъгани потребители, то първите по веригата мляко-сирене, животновъдите, съветват: „Аз апелирам към потребителите да си намерят ферми и да пазаруват директно от там”, казва Красимир Кирилов.