Фенове на Ботев Пловдив, както и привърженици на редица други клубове, открито подкрепиха позицията на Кирил Домусчиев. Социалните мрежи буквално завряха от гняв, възмущение и открити призиви за промяна. Общият знаменател е един – пълен срив на доверието в Българския футболен съюз и в работата на лицензионната комисия.

Въпросът, който всички си задават, е елементарен: как е възможно през 2026 година да се допускат официални мачове от професионалния футбол да се играят на терени, които не отговарят дори на минимални изисквания за безопасност? Кал, неравности, твърда и компрометирана настилка, липса на адекватна поддръжка – това не са изключения, а системна практика.

Лицензионната комисия или не знае какво лицензира, или съзнателно си затваря очите. И в двата случая резултатът е един и същ – застрашено здраве на футболистите и подигравка с професионалния футбол.

На тези терени излизат играчи, които струват милиони евро. Играчите са активът на клубовете – инвестиции, правени с години, с пари на собственици, спонсори и фенове. Един лош терен, една нелепа контузия и щетите са огромни – спортни, финансови и човешки.
Кой поема отговорност след това?
Лицензионната комисия? БФС? Или отново – никой?

Неслучайно все повече фенове, от различни клубове и с различни пристрастия, за първи път говорят в един глас. Исканията са ясни и категорични – оставка на ръководството на БФС и персонална отговорност, включително на Георги Иванов – Гонзо. Недоволството вече не е моментна емоция, а масово убеждение, че българският футбол се управлява без визия, без контрол и без елементарно чувство за отговорност.

Футболът не е само резултат на терена. Той е инфраструктура, сигурност и уважение към играчите и феновете. Когато това липсва, няма как да има доверие, развитие и бъдеще.

И докато БФС продължава да лицензира кал и разруха, българският футбол ще затъва още повече – не само в класиранията, а в собственото си безхаберие.