Случайно или не, ден след като Румен Радев подаде оставка като президент, управляващите форсираха промените в Изборния кодекс, с които въвеждат скенери за отчитане на хартиени бюлетини на мястото на използваните сега машини за гласуване.

Никой не е виждал новите устройства, никой не знае какви са и как ще се използват. Но мнозинството на ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и ИТН настоява те да влязат в действие още за предстоящите предсрочни избори, очаквани в края на март или през април.

Затова, на извънредно заседание на парламентарната правна комисия, водено около 13 часа, включително през нощта на 20 срещу 21 януари, те приеха промени в Изборния кодекс на второ четене, с които определят правила за работа със скенерите. Така управляващите показаха, че нищо в лошите практики на парламента не се е променило – през 2022 г., когато ГЕРБ, ДПС и ИТН превърнаха машините в принтери, правната комисия заседава около 18 часа.

Няма готовност

Централната избирателна комисия (ЦИК) няма готовност за подобна промяна в такива кратки срокове. На практика всички експерти и наблюдатели се обединиха, че няма никакво време за това, не и за да се направи промяната както трябва, а приетите нови разпоредби в кодекса са неадекватни за въвеждането на технологията. Управляващите не се вслушаха, като дадоха само месец на правителството да осигури скенерите.

Оставиха вратичка в случай на неуспех – решиха, че тогава ще се прилагат разпоредбите, действали до влизането в сила на поправките в кодекса. Иначе казано, да се гласува с машини и хартиени бюлетини, както правим от 2023 г. насам.

В интервю пред „Капитал“ водачът на ГЕРБ Бойко Борисов уверява, че промените не премахват машините за гласуване. „Това, което ще се случи накрая, е да са сегашните машини и хартия и да се приеме евентуално за по-нататък сканиращи. Ако не влязат скенерите, ще остане с това гласуване, което е в момента“, твърди той пред медията.

Какво мисли опозицията

Опозицията смята това за параван за същинския план на управляващите – да не се използват нито новите, нито старите машини, а да се гласува само и единствено с хартиени бюлетини, с всички трикове и манипулации, съпътстващи подобни избори. Властта отрича, но като се вземе предвид бързането и писането на правила колкото да има нещо ново в кодекса, не звучи никак убедително.

През цялото заседание опозиционните депутати – в лицето на ПП-ДБ, „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“, обръщаха внимание на това, че всички промени идват от името на анонимна „работна група“. Така и не се разбра кои са депутатите от мнозинството, които са влизали в тази „работна група“, защото управляващите упорито отказваха да ги разкрият. Целта е ясна – да се избегне лична и партийна отговорност в случай на провал.

Какво още приеха от мнозинството

-скенерите за бюлетини и техният софтуер ще бъдат държавна собственост, която се придобива и управлява от търговското дружество „Информационно обслужване“ (ИО), въпреки че дружеството няма никакъв опит с подобна дейност;

-на ЦИК управляващите прехвърлят ангажимента да удостоверява съответствието на скенерите с изискванията на закона, като така отстраняват от процеса трите държавни институции, които досега го движеха – министерството на електронното управление, институтите по стандартизация и метрология;

-при отчитане на бюлетините скенерите ще пускат контролни разписки, които ще се събират в отделна кутия, а в края на изборния ден ще отпечатват протокол с резултатите, които ще се съхраняват и на флашка;

-отпадна изискването избирателните комисии да сравняват номерата на бюлетините с номерата на кочаните, от които са откъснати – веднъж пусната в скенера, бюлетината попада в неговата кутия и комисията няма достъп до нея, а това означава, че няма да слага и втори печат върху нея;

-в държави извън ЕС ще се разкриват до 20 избирателни секции, извън тези в дипломатическите и консулските представителства, което силно ограничава българските граждани, гласуващи в Турция, Великобритания и САЩ, където обикновено гласуващите в чужбина са най-многобройни;

-избирателните списъци ще се съставят на базата на информацията от последното преброяване на населението, въпреки че стана ясно, че Законът за статистиката и европейска директива забраняват ползването на статистическа информация за подобни цели.