Върховният касационен съд остави в сила решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е увеличено с една година наказанието на подсъдимия М. С. , осъден на 1 година и 6 месеца от Хасковския окръжен съд, който го е признал за виновен за пътнотранспортно произшествие със загинало 14-годишно момиче и пострадал мъж. М. С. ще изтърпи едно общо най-тежко наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. Той е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години. Потвърдена е оправдателната присъда за водачката на другия автомобил М. Д., която е била обвинена за съпричинителство при  катастрофата.

На  21.05. 2018 г. подсъдимият с автомобил „БМВ 318“ отишъл да прибере от гостуване и да закара по домовете им три негови познати на възраст 14 и 15 години. В леката кола се возел и приятел на подсъдимия. Към 22 часа петимата решили да се разходят до парк „Кенана“ в Хасково. На кръстовище по пътя им, движейки се с повече от 108 км/ч., подсъдимият се блъснал в друго „БМВ“, управлявано от М. С., което завивало на ляво. От удара втората кола се блъснала в уличен стълб. Пострадало 14-годишно момиче Б. Т., което се возело по средата на задната седалка на първата кола. Въпреки лекарските грижи то починало от нараняванията си на 15.06.2028 г. Тежко ранен бил и мъж от втората кола, а останалите пътници и шофьорите на двата автомобила били с по-леки наранявания.

ВКС приема, че високата обществената опасност на подсъдимия се определя освен от тежестта на пътно-транспортното произшествие, което е предизвикал и от факта, че за 17-месечния му стаж като шофьор, е наказван двукратно за нарушения на правилата за движение по пътищата, свързани отново с режима на скоростта.  В мотивите си ВКС намира, че чрез избора на скорост над разрешената за движение в градски условия, още преди мястото на злополуката, подсъдимият е създал риск от настъпване на тежък резултат, оставайки безучастен към страха и молбите на едно от момичетата в колата да намали скоростта. Този избор, наред с факта на предходното му санкциониране по административен ред, сочи в конкретния случай на упорита нагласа на подсъдимия към неспазване на правилата за движение относно скоростта и понижен самоконтрол, право пропорционални на обществената му опасност като водач на МПС. ВКС приема, че не може да се пренебрегне фактът,  че в конкретния случай изборът на неразрешена скорост не е бил продиктуван от възникнала екстремна ситуация, която да е изисквала непременно бързото придвижване, а е бил безотговорна проява, в която израз са намерили собственият му характер и сериозен дефицит в дисциплината му. Механизмът на злополуката налага нарушението да бъде оценено на самостоятелно основание сред отегчаващите вината и отговорността фактори. В случая, величината на избраната от подсъдимия скорост от 108 км/ч е надхвърляла повече от два пъти разрешената за движение в градски условия. Това само по себе си определя висока обществена опасност на извършеното деяние. От друга страна, тази скорост подсъдимият е избрал за придвижване в града във вечерен час, в който появата на пътя и на други участници в движението е била закономерна и при липсата на какъвто и да е практически опит като водач на моторно превозно средство, на който да разчита за справяне при неблагоприятно развитие на пътната ситуация. Тези факти, както и  пренебрежителното му отношения към риска, който поведението му е създало и за пътувалите с него, допълнително завишават тежестта на извършеното. За това ВКС смята, че Пловдивският апелативен съд правилно и законосъобразно е увеличил наказанието на М.С. на 2 години и 6 месеца ефективно.

Решението на Върховния касационен съд е окончателно. Присъдата е приведена в изпълнение.