Честваме паметта на свети апостол Андрей Първозвани.

Апостол Андрей е наречен Първозвани, понеже първи от апостолите бил повикан от Иисус Христос да тръгне след Него и да бъде Негов ученик. От младини той жадувал за божествената истина и когато свети Йоан Кръстител започнал да проповядва и да кръщава с покайно кръщение, Андрей станал негов ученик. Той бил на брега на река Йордан, когато Кръстителят посочил на народа минаващия Иисус и казал: „Ето Агнеца Божи, Който взима върху Си греха на света!“.

Като чули тези думи, Андрей и още един от Йоановите ученици тръгнали след Спасителя и останали с Него целия ден. А после Андрей отишъл при брата си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия (т.е. Христос, Помазаника)“. И го довел при Христос.

Двамата братя обаче продължили своя предишен живот на рибари. Те били родом от Витсаида, недалече от северния бряг на Генисаретското езеро. Там по-късно Спасителят ги видял и им казал: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци“. Оттогава те навсякъде вървели след Него и станали свидетели на Неговата проповед, на чудесата, смъртта и възкресението Му.

След Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух над апостолите на Петдесетница всички апостоли отишли по разни страни да проповядват Божието слово. Апостол Андрей се отправил към северните области. Пътувал предимно по крайбрежието и през редица малоазийски градове стигнал до Византион (после Константинопол). Нататък минал по нашите брегове на Черно море и отишъл към Северното Черноморие, обитавано от скитите (днешна Румъния и Украйна).

Според друго предание е проповядвал и в град Патра в Северен Пелопонес, Гърция. Както и другите апостоли, свети Андрей посветил целия си живот на проповедта на християнството и спечелил множество последователи на Христос. Завършил живота си мъченически.

Името на апостол Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет ечемични хляба и две риби. Вярва се, че е покровител на мечката и неин заповедник.

В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за прехода от есента към зимата.

В България празникът се нарича Едрей, Едринден или Мечкин ден. Вярва се, че от този ден всичко наедрява – здраве, богатство, включително и денят, който нараства колкото просено (житно, маково или синапено) зърно.

На Андреевден се меси пита и се слагат на масата зърнени храни – жито, леща, грах, храни, които набъбват, за да расте всичко и да се увеличава през годината.

На този ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.