От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2026. За да задържи дефицита в рамките на 3%, правителството прогнозира приходите да достигнат 42,8% от БВП, а разходите – 45,8%.

В данъчната политика основните промени са:

♦ Удвояване на данъка върху дивидентите от 5 на 10%

♦ Увеличаване на акциза за цигарите и тютюневите изделия

♦ Разширява се обхватът на стоките с висок фискален риск и електронното проследяване на транспорта

♦ Предвидено е и задължително отчитане на продажбите чрез софтуер, одобрен от НАП

Бюджет 2026 е бюджет на коалиционно правителство със сложно намерени консенсуси по параметрите на макрорамката. Плановете на кабинета предвиждат по-големи осигуровки, по-висок данък върху дивидента и по-голяма административна тежест за бизнеса.

Заради това прогнозите на работодателите са по-апокалиптични. Според синдикатите въпреки рекордните приходи и разходи бюджетът е реалистичен. Но виждат друг проблем – парите, заложени за ръста на доходите не са достатъчни. Това, което обедини работодатели и синдикати, е че кабинетът не е съгласувал план-сметката нито с едните, нито с другите.

“Това е една от малкото години, в които нито са ни викали, нито са ни питали”, сподели главен икономист на КНСБ Любослав Костов.

“Сега в никаква степен не сме участвали в подготовката на този бюджет. Очевидно е неглижиран социалният диалог”, смята председателят на Общото събрание на АИКБ Васил Велев.

Според работодателите бюджетът е възможен само на хартия и предвидените приходи в него са нереалистични.

“Няма да се реализират ръст с над 1/3 на ДДС и на приходите с 1/3 на корпоративния данък. Има предвидени и 3,5 млрд. от изсветляване на сивия сектор, които също няма да се реализират. Отново със счетоводни трикове ще се опитат да стъкмят 3% дефицит”, коментира Велев.

Ако има проблем в бюджета, то той не е в разходите за заплати на хората, смятат синдикатите.

“Голяма част от самите заплати произлизат от действащи законодателства в МВР, в отбраната, във висшето образование, минималната заплата. Като ги извадите тези пари, всъщност не повече от 35 млн. евро е политиката, която правителството залага за ръста на доходите на хората от себе си, а не от някоя друга разпоредба”, каза Костов.

“Разбира се, че трябва да се увеличават заплатите на хората в публичната сфера, но разумно и премерено, защото има инфлация. Такива драстични увеличения не знам коя финансова система може да понесе и как да се намерят средства”, каза бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова.

Според експерти сивата икономика не се намалява с увеличаване на данъци, а напротив – укриването им става по-изгодно.

“От опита си знам, че работодателите първо прибягват към увеличение на цената на продукта. След като ще се увеличи разхода, ще се увеличи и цената на продукта, който произвежда или услугата, която прави. Но някои хора могат да изгубят работата си заради увеличени разходи”, каза Христова.

Все пак държавата и социалните партньори ще седнат да обсъждат план-сметката днес.

“Миналата година бюджетът на Петкова излезе с 18 млрд. дефицит първите дни и накрая го свиха до 3%. Тази година също се говореше за 18%, а вече е 3%. Малко пипане на няколко данъка, на осигуровки и имаме ръст на определени разходи в капиталовата програма. Дългът нараства с 2-3 процентски пункта като дял от БВП, но и БВП нараства”, обясни Костов.

“Имаме един разумно планиран растеж на БВП и е важно, че е направен опит да не се променя данъчната система”, каза Христова.

Според нея условията за бизнес могат да се подобрят от разумното използване на евросредства. “Трябва по-пълноценно да се усвояват европейските програми, които имаме. Влизаме в бюджет 2026, а програмите са до 2027”.

“Разбирам, че България ще прибегне до тези средства, които ще даде новият фонд сейф на ЕС за военна промишленост и отбрана. Разбрах, че ще получим плащането, което очаквахме от Плана за възстановяване и устойчивост”, допълни тя.