30 Няма как “стената срещу дронове” да бъде готова в рамките на една година. Това каза в ефира на “Твоят ден” по NOVA NEWS бившият министър на отбраната Тодор Тагарев. Лидерите на Европейския съюз се събраха в Копенхаген, за да обсъдят спешни и неотложни мерки за изграждането на въздушен щит по източния фланг на блока. Основна задача е създаването на така наречената „стена срещу дронове“, която ще включва България и поне още 6 страни. Неформалната среща на върха идва в отговор на серията от случаи, при които дронове с предполагаем руски произход затвориха въздушното пространство над критична инфраструктура в страни от Източна и Северна Европа. “В рамките на една година може да бъде изградена частично “стената срещу дронове”, тъй като системата на НАТО, която покрива и източния фланг за противовъздушна и противоракетна отбрана, не е разработвана. Никой не предполагаше, че може да се случи нещо подобно – масирано нахлуване на сравнително евтини дронове, а заедно с тях да има и ракетно нападение. Това е нещо, което Украйна изпитва повече от 2 години”, обясни Тагарев. По думите му в някои от тези масирани удари са участвали над 800 летателни обекта само в рамките на няколко часа. “Ние нямаме технологията, въоръжените сили, организацията, системата за командване и управление, които биха ни осигурили бързо изграждане на такава система”, смята бившият военен министър. Според него в рамките на година може да се изгради мрежа от сензори, чрез които да се събира и обобщава информацията, за да се взима решение. Но създаването на средства за поразяване на дронове ще отнеме повече време. “Насищането на източния фланг с такива системи за поразяване ще стане бавно. Ние все още не разполагаме с достатъчно ефективни средства за поразяване. Възможно е нашите военни дори да не са виждали дрон прехващач, каквито се използват отскоро в Украйна. Ще отнеме време и организацията на въоръжените сили. Няма как в рамките на една година това да бъде готово”, коментира Тагарев. “Едно от решенията е проектът да се финансира от съюза Бялата книга за европейска отбрана с допълнителните средства, които страните членки могат да заделят в своите бюджети. Те не подлежат на ограниченията от Копенхаген за бюджетен дефицит и държавен дълг”, обясни той. По думите му друг вариант е системата да се финансира чрез заемите, които Европейската комисия отпуска. От тях около 3 млрд. евро са предвидени за България, а страната ще трябва да започне да връща средствата след 10 години. Може да ви хареса също Киселова: Ще има промени, за да се преодолее блокажът в назначенията на ръководителите на служби Българското посолство в Тел Авив е поискало достъп до българския гражданин, задържан от израелските власти в операцията срещу флотилията „Сумуд“ Заради обилните дъждове: Министър Митов свиква работно съвещание в сградата на МВР Парламентът решава кой да назначава шефовете на ДАНС и ДАР