Обучително събитие “Насърчаване на гражданската наука за устойчиво бъдеще”, посветено на гражданската наука и насочено към представители на различни общности, граждански организации, експерти и политици, както и към академичната общност в региона се проведе в Пловдив. Основната цел и идея на партньорите, “BG Бъди aктивен” и Медицински университет – Пловдив, бе да се демонстрира успешното прилагане и значимото въздействие на гражданската наука чрез конкретни казуси от популационното здраве, екологията и адаптирането към климатичните промени. Срещата още предостави практически съвети и основни инструменти за планиране, стартиране и управление на проекти по гражданска наука, подкрепяйки общностите в усилията им за устойчиво развитие и популационно здраве. Участниците се обединиха около твърдението, че активното участие на гражданите в здравни проекти повишава тяхната информираност и грамотност относно собственото им здраве и превенцията на заболяванията, укрепва се връзката между академичната среда и обществото чрез прилагане на отворена наука и отговорно отношение към общността.
Провелото се събитие е ключова част от международния проект на BG Бъди активен „Placemaking for Climate Mitigation, който цели да ангажира хората, живеещи в Балканския регион, по въпросите на климата чрез социални активации и уебинари, които насърчават сътрудничеството и зеления начин на живот. Като част от програмата, лектори изследователи по „Програма за стратегически изследвания и иновации за развитие на МУ – Пловдив“, представители на “BG Бъди активен”, както и представители на Енергийна агенция – Пловдив, запознаха аудиторията с предизвикателствата и възможностите пред гражданската наука в България в два основни панела – лекторска част и дискусионна такава.
Представителите на академичната общност и неправителствения сектор, акцентираха върху съществуващите пречки и заблуди относно гражданската наука в България. Основните възгледи около, които се обединиха участниците бяха свързани с факта, че терминът гражданска наука не е толкова популярен, у нас, все още. Засега опитът, с който разполагат гражданите е бил само в момента на събирането на данни. Не се използва потенциалът на хората, който не е само в университета и в академичните среди, но и в обикновените граждани. Сред съществуващите казуси, че фактът, че хората не са ориентирани и заради огромният поток от информация, който е част от съвременния начин на живот. “Важно е още от класната стая, децата да излязат с нагласата, че могат да участват, да бъдат полезни и че от тях зависи нещо. Правилната комуникация с гражданите и активната комуникация с тях, е част от решението проблема.”, коментираха лекторите – ’Респективно доверието само в един източник на информация, не е ефективно. Колкото повече са източниците, откъдето се събира информацията, толкова тя ще бъде по-чиста. Истината и доверието в гражданската наука са ключови. Тя е тази, която предлага иновативни подходи за събиране на големи масиви данни от реалния живот, които могат да допълнят традиционните изследвания и проучвания.” Кризата на доверие в институциите, обаче, повлиява негативно участието на гражданите в такива проекти, съвместно с институциите. Пример за това са обществените обсъждания. Формално и по закон има задължителни обществени обсъждания, които вероятно могат да бъдат проследени и да се установи кой и как е участвал? Въпросът е, че никой от участниците след това не получава обратна връзка.
По време на дискусията „Предизвикателства и възможности пред гражданската наука в България“ бяха чути гледните точки и обсъдени въпросите на гостите на събитието.. Обхванати бяха ключови въпроси, които формират пътната карта за бъдещето на гражданската наука в България. Изговорени бяха и въпросът защо академичната общност не се опитва да приобщи заинтересованите лица, а очаква да бъде потърсена за експертиза от някого, който взима решения и който не държи да чуе точно мнението на експертите, а по-скоро има други съображения. Така гражданите остават съвсем встрани и академичната общност, някак ги пренебрегва. От време на време, тя решава да обясни чрез медиите за какво става дума, когато говори за наука. На преден план, отново, излизат дефицитите в общуването между академичната общност, институциите и гражданите – “От своя страна, гражданите трябва да се научат да изискват от тези, от които зависят нещата, както и да развият своето критично и системно мислене, що се отнася до източниците на информация. В крайна сметка, научният подход е средство. Ние използваме науката, за да разберем света около нас. Защо искаме да го разберем, какво искаме да направим с него е по-големият въпрос. Търсенето на истината има някаква цел, да научиш нещо повече за света, в който живееш, за да можеш да направиш нещо, да го промениш в позитивна посока”, казва гл. а. Терзийски от Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”
Ласка Ненова от BG Бъди активен представи как процесът на placemaking може да бъде решението на поставените казуси, и представи добрият пример за това, как хората не само се ангажират в събирането на данни, но да създават обща визия. “Това е процес, в който самата общност избира следващите действия, които да предприеме, за да промени мястото. Това е процес, който създава у общността усещането за принадлежност към това място, като в същото време тя продължава да развива своя капацитет като общност и в работа си общинските структури”, коментира г-жа Ненова.
В заключение от провелата се среща, устойчивостта на проектите свързани с гражданската наука е от изключително значение за успеха на цялостния процес по развитие ѝ, както и възможностите за развитие на едни по-широки партньорства, които се допълват и помагат за постигане на позитивна промяна. Устойчивостта позволява да се наблюдават явления в индивидуалната история на всеки човек и в групов аспект, също, които иначе не биха били възможни. В света, в който живеем, при възможностите, които имаме, всички проблеми са трансдисциплинарни и трябва да приемем, че решаването на всеки един проблем изисква участието на различни експерти, като ниво и сфера на дейност.
По време на откриването на събитието, BG Бъди aктивен и Медицинският университет в Пловдив (МУ-Пловдив) подписаха Меморандум за сътрудничество. Целите на меморандума са да се насърчи устойчивото градско развитие, основано на научни доказателства за въздействие върху общественото здраве. Партньорството цели да улесни достъпа до експертни услуги за оценка на въздействието върху здравето, както и използването на научно-приложни продукти, включително интерактивни карти и уеб-ГИС платформи.

Събитието се организира съвместно с Медицински университет – Пловдив, с лектори изследователи по „Програма за стратегически изследвания и иновации за развитие на МУ – Пловдив (ПСНИИР-МУП)“, Договор № BG-RRP-2.004-0007-С01, финансирана по Националния план за възстановяване и устойчивост, финансиран от Европейския съюз – NextGenerationEU

Лектори на събитието бяха проф. Донка Димитрова, Медицински университет – Пловдив, проф. Иван Чалъков, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, доц. Ангел Джамбов, Медицински университет – Пловдив, доц. Ангел Буров, Медицински университет – Пловдив, гл. ас. Атанас Терзийски, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” и Ласка Ненова, “BG Бъди Активен”. В дискусионния панел на събитието участие взе и инж. Милена Агопян – Енергийна агенция – Пловдив.

Проектът „Placemaking for Climate Mitigation“ се финансира от Европейския съюз. Изразените тук възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA могат да бъдат държани отговорни за тях.