Св. Агатоник, Золит, Теопрепий и последователите им били християни, които не криели своята дълбока обич към Бог.

Непоколебимостта, с която приемали всички страдания в името на Иисус, станала причина светите мъже да бъдат изтезавани и обезглавени по заповед на Галерий от ревностните езичници.

Някой си Евтолмий бил пратен в малоазийската област Понт да преследва християните. В град Карпен той убил Зотик и учениците му. Като се върнал в Никомидия заловил Агатоник и още християни, между които били Теопрепий, Акиндин, Зенон и Севериан и ги завел в Тракия, където тогава император бил Галерий (308 г.).

По пътя в местността Потам убил Зенон, Теопрепий и Акиндин, които не можели да вървят заради раните и изтощението си. Близо до Халкидон убил и Севеиан. Агатоник и останалите били доведени в Силиврия, където след изтезания били обезглавени. Мощите на св. Агатоник още във времето на император Констанций били пренесени в Цариград и поставени в храма, посветен на негово име, а главата му останала в Силиврия.

Житието на с. Евлалия разказва, че тя живеела в испанския град Баркинон (Барселона). Била дъщеря на родители християни.

Тъкмо навършила четиринадесет години, император Диоклетиан повдигнал жестоко гонение срещу християните. В град Баркинон пристигнал управителят Дакиан; „Там той принесъл мерзки жертви на нечестивите си богове, след което започнал да издирва християни, за да ги принуди да прикадят с тамян идолите“.

Евлалия доброволно застанала пред него и смело обявила своята православна вяра. Тогава управителят заповядал да обгарят девойката със запалени свещи дотогава, докато умре. След като се помолила светицата предала духа си на Бога; и всички видели една гълъбица, бяла като сняг, която излетяла от устата и се устремила към небесата. Всички, които видели това, много се изумили“.