Тодор Славков, който на 21 юли следобед беше открит мъртъв, се е самоубил с пистолетен изстрел в главата в къщата на президента на футболния клуб Локомотив (Пловдив) Христо Крушарски в село Асен край Казанлък.

Все още няма официална информация дали Крушарски, който беше близък приятел на Славков и на покойния му баща Иван Славков, е бил в неговата компания, когато се е разиграла трагедията.

Тодор Славков, който почина на 54-годишна възраст на 21 юли – датата, на която намериха смъртта си неговата майка Людмила Живкова (1942-1981) и вуйчо му Владимир Живков (1952-2021), се е настанил в петък с още няколко човека в живописната къща за гости „Енчеви“ в село Асен, която е собственост на Христо Крушарски, пише Lupa.bg. Твърди се, че къщата за гости в село Асен на футболния бос често е приютявала Славков – джуниър, който е отсядал там като личен гост на Крушарски и без да плаща нито лев.

В понеделник около 15 часа следобед Тодор Славков се е гръмнал с пистолет в къщата, докато всички останали били навън. От къщата проехтял пистолетен изстрел, а хора от компанията му го намерили бездиханен и веднага повикали полиция. Според засега непотвърдена официално информация, синът на Иван Славков се е самоубил на масата в трапезарията, не е известно дали се е самопрострелял по случайност, или умишлено. На този етап не може да бъде изключена дори и версията, че Тодор Славков е убит – неволно или умишлено вследствие на избухнала свада от някой от сътрапезниците си.

Текат разпити и се провеждат следствени действия за изясняване на всички обстоятелства. От МВР не съобщават на кого е бил пистолета и дали е законен.

Тодор Иванов Славков е роден в София на 18 май 1971 г. Син е на Иван Славков и Людмила Живкова и полубрат на Евгения Живкова. Майка му Людмила Живкова умира, когато той е едва на 10 години. На същата дата – 21 юли, но 1981 г. През 2021 година, отново на 21 юли си отива и вуйчото на Тодор и брат на Людмила Живкова – Владимир Живков.

Тодор Славков завършва Първа английска езикова гимназия през 1989 г., след което и бизнес мениджмънт в университета в Санкт Гален, Швейцария.

Приятелите и близките му, които са в шок от внезапната загуба, ще го запомнят като бохем, душата на компанията, верен приятел, човек с богата култура и вечен оптимист.