273 България ще влезе в еврозоната с фиксиран курс от 1,95583 лева за едно евро. Защо обаче е избран точно той, отговаря ли на сегашните реалности и по какъв начин фиксираният му размер е помогнал на икономиката на страната досега? Вече 28 години България е във Валутен борд. Първоначално левът е обвързан с германската марка, а в последствие – и с еврото. Именно тази мярка се явява спасителен пояс за финансите на страната в средата на 90-те. Класически инструмент за стабилизиране е Валутният борд. Любомир Дацов, финансист, член на Фискалния съвет: „Едни от проявленията на кризите е бягането на валутни резерви, изпаряването на валутните резерви на БНБ – те остават последна възможност за финансиране на бюджета. Тогава да напомня, че дефицитът беше над 10-11% в рамките на съответната година и лихвите бяха между 70-80% от всички бюджетни разходи. Това е добър урок за всички, които смятат, че е нормално да се финансира бюджет с дефицит и лихвите да растат.“ След вземането на решение за въвеждане на Валутен борд, България е можела да избира между две силни валути – долар и марка. Любомир Дацов, финансист, член на Фискалния съвет: „Принципът за избора на резервна валута или валута, към която се фиксира съответно националната ни валута, е на базата на търговските взаимоотношения, тоест ти избираш държавата, с която имаш най-силни взаимоотношения.“ Тогава това е Германия. Една марка струва 1000 лева, а след деноминацията у нас съотношението е едно към едно. Германия приема общоевропейската валута при курс от 1,95583 марки за 1 евро. Така и България приема германския курс за свой. Любомир Дацов, финансист, член на Фискалния съвет: „Между другото това е един от уроците, които всеки трябва да помни, няма никакво значение какъв е валутният режим и дали валутата е лев или евро.“ Първоначално икономистите не очаквали валутният борд да се задържи толкова дълго време със същия курс. Любомир Дацов, финансист, член на Фискалния съвет: Най-лесният начин да се ориентираш имаш ли подценен или надценен валутен курс, е отношението какво се случва с вноса и износа.“ 23 години по-късно България го потвърждава. Доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС: „На 10 юли 2020 година България стана член на ЕРМ 2, валутно-курсовия механизъм на еврозоната точно с този фиксиран курс, който е 1,95583. Целта на ЕРМ две е да погледне реалния курс, да го фиксира и да провери дали ще е устойчив в рамките на две години.“ Страната ни изкарва в него цели пет. Доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС: „Преди седмица, европейската комисия предложи България да влезе в еврозоната на същия този курс от ЕРМ 2.“ Ще се отрази ли излизането от валутния борд и влизането в еврозоната на контрола и финансовата дисциплина в страната? Любомир Дацов, финансист, член на Фискалния съвет: „Бордът не предпазва никого от глупостта му, тоест няма политик, който ако е решил да прави глупости фискално, бордът да го спре. Но в момента, в който се случват нещата, не ти позволява да се изплъзнеш.“ Доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС: „БНБ винаги е било с единия крак в ЕЦБ от известно време. Първо ние сме единствената държава в банковия съюз без да сме член на еврозоната, тоест по отношение на контрола на банките реално ние сме все едно в еврозоната. На второ място представители на БНБ и в момента като консултативна функция участват в заседания на ЕЦБ, а сега разбира се в повече от 70% от заседанията България ще има право на глас.“ Според икономистите, след влизането ни в еврозоната страната ще има три-четири години на комфорт, но задължително трябва да вземе мерки за постигане на по-добра конвергенция и оптимално използване на условията, предоставени от европейския пазар. В противен случай, ще започне да изостава. Може да ви хареса също КТ „Подкрепа“ призовава президента да наложи вето на Закона за държавен бюджет за 2026 година Какво стои зад изплувалата тръба в морето край Созопол Ограничения на АМ Тракия заради ремонт ПП внася при президента петиция с искане за вето върху Бюджет 2026