„Евростат“ съобщи резултата от анализа на данните от индекса на ценови равнища за последните три години. Очертава се двойна тенденция: държавите с традиционно високи цени постепенно се доближават до средната стойност, докато страните от Централна и Източна Европа ускоряват конвергенцията си. България е с особено високи цени на ключови хранителни продукти като мляко, яйца, масла и мазнини.

Главният икономист от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов посочи, че България е с най-ниско ценово равнище – малко под 60% от средното за ЕС.

„Има големи различия в страните, в обичайно по-скъпите има относително леко поевтиняване. При нас пък има догонване – доходите растат по-бързо, а цените се доближават – с 4 пункта. При храните то е доста по-голямо – с около 9%. Услугите при нас обаче са доста по-евтини в сравнение с Европа. Стандартът в България е доста по-нисък, ако гледаме цените в еврово или доларово изражение – ние сме само 34% по-бедни от средния европеец. В България храните поскъпват по-бързо в последните три години. България харчи около 30% от приходите си, докато в ЕС са 18-20%. Но електроенергията за бита е доста по-евтина, отколкото при страните в Северна и Западна Европа“, отбеляза Богданов в студиото на „Здравей, България“.

Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН обясни, че при храните България е над 8% над средното за ЕС.

„Имаме най-евтините ресторанти в Европа, но и най-ниската посещаемост. Имаме най-скъпите мляко и млечни продукти, като същевременно и най-ниската изкупна цена. А 60-70% от млякото, което консумираме, е внос. Българското е по-скъпо от вносното. Произвеждаме не повече от 20% масло, в сравнение с това, което произвеждаме“, обясни той.

Общите ценови нива в ЕС и България

Средноевропейското ценово равнище е идентично с това на Естония, а повечето западноевропейски страни с изключение на Италия, Испания и Португалия се нареждат над него.

България и Румъния традиционно са на най-ниски нива — съответно 60% и 64% от среднопазарните цени в ЕС. Ценовата “конвергенция” — движение на цените в източноевропейските страни към средноевропейското равнище — се ускори след високата инфлация през 2021–2023. България от 49–53% (през 2010-те) вече се доближава до 60% през 2023 г.

Тенденции през 2023–2024 г.

Конвергенцията вече се забавя: при България през 2024 тя е едва +0,5 процентни пункта спрямо 2023 г. България не е най-евтината държава в ЕС, задминавайки Унгария и изравнявайки се с Естония — за втора поредна година.

Секторен анализ: разлики по категории

► Жилища и здравеопазване: цените са едва 38% и 44% от европейското ниво.

► Комуникации: 82% от средното за ЕС.

► Храни и безалкохолни напитки: 88% от средноевропейските нива.

При някои ключови хранителни продукти обаче цените са над средното в ЕС :

Продуктова група България спрямо средното за ЕС
Мляко, сирене, яйца 126%
Масла и мазнини 118%
Хляб 73%
Месо 75%
Плодове 73%
► Цените на мляко, сирене и яйца са с 26% над средното в ЕС през 2024 г.

► Маслата и мазнините са с 18% над средното

► Хлябът, месото и плодовете са по-евтини — около 73–75% от европейското ниво

Причини

Паритетът с ЕС засяга важни стоки като енергия, храни, здравеопазване.

Въпреки по-ниските доходи (около 50% от средноевропейските), част от цените в България са несъразмерно високи. Това поражда въпроси за пазарната ефективност и конкуренцията, особено в сектора мляко, яйца и масла.

В останалите категории ценовата конвергенция забавя темпа си, което затруднява пълното изравняване с ЕС, макар тенденцията от 2021–2023 да бе за по-бързо сближение.

През 2024 г. България остава с ниски цени спрямо ЕС (~60%), но при млечните продукти, яйца и масла се наблюдава обратна тенденция — цената им е значително над средното, което поставя под въпрос равнопоставеността на пазара и прави живота по-скъп за домакинствата.