Развиването на изкуствения интелект (AI) като средство за по-бърза, динамична и изчистена от досадни пречки работа е нещо страхотно като идея.

Но все още съществуват много морални и дори чисто правни въпроси, свързани с AI, които не са изчистени. Един от тях е дали наличието и достъпа до такъв тип технология няма да изиграе лоша шега на хората в дългосрочен план.

И нямаме предвид загубата на работни места, а на мозъчни клетки. Шегата настрана, но тези притеснения се оказват съвсем реални. Поне това показва проучване на Масачузетски технологичен институт (MIT), пише Lifestyle.bg.

Учените са изследвали каква роля играе AI и използването му при когнитивните функции. За целта учените са събрали 54 души на възраст между 18 и 39 години и са ги разделили в три групи.

Целта пред участниците във всяка една група е да напишат есе. В първата група е трябвало да използват ChatGPT за целта, втората само търсачката на Google, а в трета – нищо.

През това време мозъчната им дейност е била отчитана с електроенцефалография (ЕЕГ). Резултатите са показали, че групата, използвала AI за написването на есето, е отчела най-ниска мозъчна ангажираност и са членовете ѝ са показвали по-слабо езиково ниво. Те също така трудно са разпознавали текстовете си и са помнели какво са писали.

Съвсем логично, в третата група, която не е можела да разчита на никаква външна помощ, е показала най-силни нива на мозъчна ангажираност. Това упражнение е повтаряно в рамките на няколко месеца, през които резултатите за групата с ChatGPT са били все по-притеснителни.

Те са ставали все по-мързеливи с всяко следващо есета, което е трябвало да напишат. В даден момент дори само са копирали и поставяли текста, генериран от чатбота, пише Time.

Изследователите са заключили, че използването на тези големи езикови модели може да окаже неблагоприятно въздействие върху способността да се учат нови неща, особено при по-младите.

Проучването и резултатите му все още не са минали през рецензия и броят на участниците в него е сравнително малък, но то очертава една притеснителна картина.

„Това, което наистина ме мотивира да го публикувам сега, преди да чакам пълна експертна оценка, е, че се страхувам, че след 6-8 месеца някой политик ще реши: „Нека направим GPT детска градина“. Мисля, че това би било абсолютно лошо и вредно. Развиващите се мозъци са изложени на най-висок риск“, казва Наталия Космина, която е сред водещите автори в проучването