Община Пловдив продължава да бъде лидер в негативна класация – една от най-раздутите администрации спрямо броя на жителите в България, по официални данни на Националния статистически институт (НСИ). Вместо да се предприемат реформи и действия за по-ефективно и модерно управление, кметът и екипът му избират най-лесния (и най-болезнен за гражданите) път – драстично увеличение на местни данъци и такси.

Вместо да оптимизира щатовете, да прекрати раздуването на общински предприятия и да приложи цифровизация и контрол върху разходите, кметът продължава с вдигане на налози. Последният тревожен пример е предложението за рязко и неколкократно увеличение на таксите за строителни разрешения – прието без достатъчно дебат и в атмосфера на административна арогантност.

Според новата наредба, която е подложена на обществено обсъждане, строителните такси вече ще се изчисляват като 1.5% от стойността на проекта, но шокиращото е, че тази стойност ще бъде определяна от… зам.-кмета по строителството. Това предложение не само че не е правно издържано, но създава директни условия за корупционни практики, субективност и административен натиск.

Всяко отклонение от реалните пазарни механизми и липсата на обективна формула за оценка на стойността води до непрозрачност, зависимости и възможности за произвол – от който страдат както бизнесът, така и обикновените граждани.

Жителите на Пловдив са изправени пред реалността, че плащат все повече, за да издържат неефективна, раздута и често некомпетентна администрация. В същото време улиците са прашни, инвестициите – забавени, а бизнесът – притиснат от административни пречки.

Истинската реформа трябва да започне в сградата на Общината – с конкретни действия, не с оправдания и популизъм.